Poesía de autores contemporáneos
Зад маска на ласкана 🇧🇬
да ме сриваш със земята.
Зад маска на ласкана
разкъсва се душата.
Надсмиваш се коварно ...
Не си почивай сърце 🇧🇬
Ветрове ме подмятат, където се случи.
Денем и нощем тичам по урвите,
та дано и аз на любов се науча.
Сбирам разум с неразум. Време объркано, ...
А след мен са отъпкани пътища... 🇧🇬
и дузина капчуци разплакани,
но от пролет, която не стигна
за пробуждане, мир и очакване.
Доживях и слънцата да грейнат, ...
Набързо... 🇧🇬
така ще остана млада завинаги,
така ще докажа, че съм се борила,
че била съм поет- до дъното истинска!
Понякога мисля, че мразя света, ...
Не искам тази болка 🇧🇬
Не помръдвам.
Само мрак виждам.
Въздухът не ми достига.
Задушавам се. ...
Въпреки всичко 🇧🇬
Въпреки всичко,
въпреки хомота –
сърцето самичко
обича живота… ...
Празник 🇧🇬
Безгрешен или не 🇧🇬
е бил безгрешен и не е грешил,
а със сърцето си пребогато
той чужда грешка лесно е простил.
Щастлив е този, който не греши. ...
Да обичаш или мразиш 🇧🇬
това е въпросът, нали,
да живееш или да мреш
зад затворнически стени?
Да отвориш сърцето си ...
Потънали в очите на зората... 🇧🇬
Отчаяно ще жънем страхове -
потънали в очите на зората,
ще плащаме горчиви грехове -
заровили мечтите си в земята... ...
Вятърът, когато беше Добрият вятър… или: Ще се уморя ли да чакам южняка 🇧🇬
… или: Ще се уморя ли да чакам южняка…?
Вятърът е същият. Насън
още ме докосва с топли пръсти.
Буди ме, повежда ме навън, ...
На майка ми 🇧🇬
в майчините длани аз съм бил,
и мама с целувка я дарявах
и със слънцето я сравнявах.
Знам, че ден ще дойде, ...
Голямото и малкото 🇧🇬
Голямото дърво на воля пери
разлистените си
могъщи клони.
А малкото не може взор да впери ...
Какво искам 🇧🇬
Палто от сребърни лисици аз не искам.
Злато пастелно не ме блазни.
Вино искрящо, радост да се плисне
и пътешествия и срещи разни. ...
Бъди себе си 🇧🇬
омръзна ми от фалш и лъжи.
Омръзна ми от безгранична подлост,
омръзна ми от несбъднати мечти.
Нима си мислиш, че да унижаваш е красиво ...
Любовта на едно дете 🇧🇬
защо отново ме раняваш,
Защо загърби всичко между нас,
защо и мен отново ме предаде.
Аз на колене ти се молех, ...
Човешка душа 🇧🇬
Изкачвам стъпалата на дните,
множат се годишни спирали,
сребреят неусетно косите...
По-мъдър ли съм?... Едва ли! ...