ГОРЧИВО 2
По изгрев събирам парченца разбита умора.
Разбърквам ги в чаша с кристали горчиви сълзи.
Наливам горещо безсъние - и съм готова
за новия ден, в който времето бавно пълзи. ...
На Даяна
Очите ти са спомени - небесносинитe,
огряващи чернилото на космоса!
Възкръсващи за слабите, снизяващи за силните!
Втъкани в смисъла - да омагьосват! ...
В сърцето ми промъкна се на пръсти,
оставяйки по пътя си звезди,
със името ти нощите си кръстих
и паднах в плен на твоите очи.
Но избледня смехът ни и изгасна ...
Три пъти тази нощ във съня си умирах,
три пъти като сянка в света се завръщах,
три пъти светлината дирех, но не намирах,
три пъти с безнадеждност аз се загръщах.
В шарени стомни надежда наливах, ...
Давай! Вземи копнежите ми и повярвай, че са твои.
Вземи мечтите ми, направи ги свои.
Пей с мен песните на моята агония,
но знай - очите ти не мога да отворя.
Ти претопи себе си и отля момиче, ...
Избягаха. Дали ще се завърнат
при шепотния пристан на Бургас?
Децата... Не, не могат да си тръгнат -
сърцата си оставиха при нас...
Живота си побраха в раковини, ...
Не аз, не!
Вие ми дадохте това ваше безценно сърце...
С каква благодарност и радост
го поеха, треперейки, тез мои ръце.
Бях щастлива! Безумна!... Богата!... ...
Месечко, разкажи ù как я искам в мойте ръце!
Как ставам сутрин в пет да изпроводя Тъмнината...
Как стържа до синьо едно уморено лице...
Разкажи ù, бе Месечко, че ми вади душата...
Разкажи ù, за пет лъжици "Нес" и за топла водица... ...
Не знае миг спокойствие немирната душа,
не може вече дъх да си поеме...
на границата между светлина и тъмнина,
приседнала е уморена.
Над нея се издига нечовешка буря, ...
Чак сега разбирам, че във тишината
или пък във тряскането на вратата,
се крие нещо друго, нещо истинско,
дори понякога да изглежда детинско.
Винаги съм искал вратата да тресна, ...
Всяка обич сърцето ми разбива,
всеки до мен това сякаш цели.
Но вече ми омръзна да се раздавам
и да оставам с разбити мечти.
От днес нататък ще бъда студена - ...
Можех, скъпи, можех. Но не бях
копчето в последната ти риза.
Малко късно, но сега разбрах,
че такава във илик не влизам.
Можех, скъпи, можех. Но не бях ...
Когато вечер слънцето залязва,
погалено от нощните коси,
самотен гълъб каца на перваза,
а сянката му - в моите очи.
Почуква сякаш плахо по стъклото, ...
Твойто име изрича в свойта светла и тиха молитва.
Пред Олтара свещица първо пали за теб.
Щом те чуе да пееш, цяла грее в щастлива усмивка.
Теб боли - тя е скършен, потъмнял слънчоглед.
Ти си нейното птиче. И разперва крилете тревожно - ...
Вече юли прегаря, а август наднича
иззад жълтата шапка на стрък слънчоглед.
Из лазура кобалтов немирно притичва
запиляло се слънце – къс пита със мед.
Зреят златни житата под глъчката птича ...
Човешките грешки за мен са търпими,
обаче една ненавиждам от тях –
човек да не вярва на своя любими.
Считам това за измяна и грях.
Нейде прочетох това и в живота ...