Poesía de autores contemporáneos
Абажури 🇧🇬
да светят, да блестят.
Като този оживен, специфичен,
непреодолим дъжд или сняг,
дим, все едно какво, трябва ...
Еньовден 🇧🇬
на среща със слънцето – Бог прероден,
росата нагазили в билки по тъмно,
че тяло и дух да лечим в Еньовден.
Ухание тънко в тревите полегнали ...
Вечер 🇧🇬
Някога зениците бяха будни,
а невидим беше света,
в двете ръце кръстосвах бури,
дъжд трошах в мъгла. ...
Запознай се с мен 🇧🇬
"Приятно ми е да се запознаем!
Аз не съм от мъжете във криза.
И жените ги зная!
Аз съм мил и съм нежен. ...
Моят избор 🇧🇬
но стига ми една-единствена.
Не искам да се давя във сълзи
и да доказвам в проза истини.
Не искам раздвоена да заспя ...
Вчера и утре 🇧🇬
ако имаш очи да го зърнеш.
На разсъмване, щом утринта
се опита деня да прегърне –
да просветне с надежда едва ...
Какво е любов 🇧🇬
шепа вяра докрай да даряваш
като майка, повила в кивот
от количка - грехът да създаваш...
Ти я чакаш - такава любов, ...
Енигма 🇧🇬
тази, дето си изваял във очите.
Моят свят пред тебе е разстлан,
спомените ни пред нас се стичат.
Мойта лудост само ти видя. ...
Грапаво 🇧🇬
а Смъртта под товар се е схлупила
и напомня на вид вехтошарите –
сто души на безценица купила.
Сам преспива Денят на дивана си, ...
След хиляди години 🇧🇬
ще се срещнем в някой друг живот -
вярвам аз, в нашите съдбини
има място и за нашата любов.
Не е днес, не ще да бъде утре, ...
За теб, татко! 🇧🇬
Друго искам да ти кажа - горда съм, че съм твоя дъщеря!
Помагал си ми със съвети безброй.
И знам, че винаги ще бъдеш закрилник мой.
Знам, че рядко ти го казвам, ...
Среднощно лекарство 🇧🇬
нощта, в която отново ми беше приятел.
Не вярвах, че ще заспя до теб в полунощ,
не мислех, че ще стане така.
Не молих звездите за очите ти топли, ...
Къде е верният път? 🇧🇬
Животът минава по широкия друм,
но вървим през горичка от трънки -
да намериш верния път трябва ти ум,
без жестоки борби, гонитби и спънки… ...
Благодаря 🇧🇬
но истински - малко.
Да се усмихвам
или, всъщност, е жалко?
Къде сте всички, ...
Някой ден 🇧🇬
ще изригнеш във вулкан от страст,
ще замълчи дори капчука -
учуден, онемял в захлас.
И някой ден ще ме целунеш, ...
В чужбина 🇧🇬
Когато печелим, колко ли губим?
Несетно душите не стават ли груби,
когато на времето вихърът грабва ни
и мисли тревожни съня ни открадват? ...
Спирка предпоследна 🇧🇬
Влакът на живота напред лети.
По релсите се носи към безкрая,
а ние, пътниците - аз и ти -
на спирка слизаме и туй е края. ...
Раздялата 🇧🇬
уби ме с думи и дела.
Отиваш си,
днес съм развалина.
Тръгна си завинаги от мен, ...