Помниш ли, помниш, учителко добра,
когато преди години взе едни мънички деца,
изпълнени с обич и много мечти -
как уплашени гледаха детските ни очи.
Но ти ни поведе по пътя широк, ...
С душа на бродник скитах след мечтите,
да срещна теб! В любовната омая
загърбих спомени, куп мисли запокитих
във ъглите на празната си стая!
Остана само мисълта за теб! ...
Болнична поема
Четвърта стая, ох, четвърто легло,
приюти ме днес с моето поредно тегло...
Ах, каква съдба, ах, какъв късмет... живот!
Как незнайно попаднах за миг зловещ в плен, ...
Четирсет перли мен ме украсяват
с различен блясък и едно начало.
Всяка все по нещо отразява,
отхвърля черното, привлича бяло.
Броят им с годините набъбва ...
Ти си ярката светлина
във моята душа... ти,
ти преобърна живота ми за миг.
Страх ме е от това чувство във мен...
ти разпиля всички дни по небето ми. ...
Премина пролетта,
след нея лятото избяга от живота ни,
сега настъпи златна есен в нашите дни,
изминаха сезоните, изминаха годините,
с тях изнизва се и нашият живот. ...
Бъди до мен в безсилие и радост
и вечно разгадавай моята душа,
и аз с една усмивка ще ти я даря,
че тя е цвете непогалвано и само
със нежност ще откриеш аз коя съм... ...
Перо от птица днес при мене долетя,
докоснах го, прегърнах го с ръце -
нещастие, беда или пък щастие...
Усетих странен ритъм в моето сърце.
Перото нежно, пухкаво и бяло - ...
Под стряхата на грохнала старица
днес слънцето намери си подслон.
И подлудило старата черница,
скри ловко своя сетен небосклон.
То в облачни кошари сбра стадата, ...
Неполитнала любов
Помоли ме небе... аз ще литна при тебе!
Триста грама сърце - как успя да ме спре?
Имах силни криле, но покоя превзе ги
и замръзнало в крясък е мойто лице. ...
Избрах си от сергия за цветя -
два гербера - за гроба на България.
А там - сред бурените и калта
ме дебнат псета, просяци и гарвани.
Да се облажат сладко от смъртта, ...
Нося черни дрехи, даже ми отиват.
Всяка рокля спомня ми история.
С дантелената къса бях на парти,
а с дългата в една любов-пародия.
Пера ги, малко избеляват, милите! ...
Мечтите ми от времето износени,
тежат ми на сърцето безпощадно.
А кой съм? Принцът или просяка?
Значението в бездната пропадна.
Отиде си. Със цялото мълчание, ...
Не повярвах, че не ме обичаш. Вече.
Щом е свършило, не е било любов.
Любовта е истинска, дори и отдалече,
и оцелява винаги в този свят суров.
Любовта не се измерва в думи - ...
За четиридесет години скитане
Бедността ни е в очите, не в ръцете...
Слабостта ни е в гърдите, не в ръцете...
Гордостта ни е в книгите, не в ръцете...
(А ръце са ни дадени ...