Poesía de autores contemporáneos
Предавана до разпиляване 🇧🇬
"Не вярвай, дъще, на никого,
единствено на себе си,
и то не винаги!"
А аз не вярвах ...
Земята ни 🇧🇬
> по която тъпча сега,
> тази земя,
> която пролетен вятър пробужда,
> тази земя - не е моя земя, ...
Никаквият 2 🇧🇬
Беше съсипан с тежката рана.
Жалък, безсилен - бавно кървеше.
Малък, невидим - много болеше.
Тръгнал човекът път да открие, ...
Магия за изгубени души... 🇧🇬
денят в просъница създава своите чудеса
и всяка глътка въздух ни зарежда
с магична свежест за деня.
И в миг променя се картината в небесата, ...
Леден огън 🇧🇬
когато мигът умира и се ражда друг,
в прохладата на кратка мисъл заснежена
по бяла писта да гониш препускащия бяг.
Искаш да се плъзнеш и отминеш без вина, ...
Eсен 🇧🇬
Ето, че отново пак
тихо ромони дъжда
и сега, незнайно как,
се прокрадва есента… ...
Обикновени рисунки - 25: Есенно хайку. 🇧🇬
Посветена е на Родопа и есента ù, която е прекрасна...
Б.
Мечтая вечно (акростих) 🇧🇬
епично като войн се бих.
Чистота, красота
тук властват сега.
Агонията смъртно раних. ...
И ще стана... 🇧🇬
като вино пелин. И прокълнато зарче
дръзко хвърля към нас. Да изпита късмета
и нищожния шанс - любовта ни отнета
да се върне пак тук, носталгично да блесне ...
Аз и моят стих 🇧🇬
Задушавам те в стоманени прегръдки
от черен тон, роден във пустота.
Думите изгубват своите стъпки,
обгърнати в парчета тъмнина. ...
Аз и ти 🇧🇬
не виждаш ли,
добре ме погледни,
до мене ти се спри.
Усмивката си ми дари ...
Есенна картина 🇧🇬
листи и тревички...
Мене пък у нас завари
с новички боички!
Мога също като нея ...
Отвори се, сърце 🇧🇬
тази твоя мечта - неумора
да туптиш във крилете на птиче -
е катреч срещу истини голи...
Отвори се, сърце, и отвътре ...
Летящите хора 🇧🇬
и не лазят, а смело летят.
Без крила са на птици, но буря в тях
се завихря, когато решат.
Тези странни чудаци гостуват ни, ...
На Бебка 🇧🇬
през прозорец над мене
процежда.
Утринно сънени, очите
се с обич едно друго ...
Въпроси 🇧🇬
и сякаш с мен разреждаш сивотата.
От цветната ми лудост се опиваш...
Чаровно е да бъркаш правилата.
А в нощите ми кипваш като вино, ...
Любимо мое нещо - тишината 🇧🇬
или пък във тряскането на вратата,
се крие нещо друго, нещо истинско,
дори понякога да изглежда детинско.
Винаги съм искал вратата да тресна, ...