Потърси ме в очите на лятната буря,
в разпилени от вятъра - капчици дъжд.
Потърси ме в небето над тиха клисура,
в невидимата сянка - на таен копнеж.
Потърси ме в шума на откъсващ се глетчер, ...
"Обратното на ин е просто out”,
ми казваш, „Ян е сричка в БибиЯН", a
oт погледа ти, твърд като асфалт,
краката ми се стичат в океанa.
Обратното на слънцето е дъжд ...
Една безкрайна плитка с име на момиче
от ножицата се откъсна и умря.
Трупът ù рус по плочките потича,
разлива се, превръща се в река…
И детско ластиче накрая на къдриците ...
Потънала във царствено мълчание,
във мантията му копнежи скрила,
студена като Северно сияние,
забравила съм женската си сила.
Загубила посоката на времето, ...
Синя волност - небето за душата на птица,
хоризонт е сърцето, трепетът е искрица.
В своя полет разпалва залез огнен и диша,
избуяли в жарави две криле на орлица.
Над високи борове като песен се рее, ...
Дъжд заваля и изплака душата ми в тъмни стъкла...
Тя пресъхна, смали се, сбра се в шепичка топла.
Нощта любопитна само надникна - всичко видя
и разстла своя плащ... А вятър прозорците хлопна.
Птица тревожна съм - с изранени от полет криле, ...
Намери ме, ела и прегърни ме -
нуждая се от твойта топлина!
Ела и докосни ме, събуди ме -
нека в сърцето ми появи се светлина!
Излез завинаги от красивите мечти, ...
Това е!... стиховете ми и днес -
протяжно леят се като стомана...
Тъй тежки, жежки... без финес,
какво с поезията моя стана?
Изливам думи, строфи и сълзи, ...
Какво ли ще стане, когато
земният ми път така се завърти,
че уж случайно и малко нахално
пресрещна твоя път за миг дори.
Дали очите ми ще заблестят така, ...
Пак броди, в стих свободен, моят дух.
На Разума опълчва се Сърцето.
Две истини, споени във една,
тъй отегчено крачат в тяло, сред полето...
И пак откривам неизменна корелация, ...
Есен златна с плод дърветата отрупа.
Весело наднича катеричка от хралупа.
Ех, че благодат в нашата градина,
не е страшно, че ще дойде зима.
На тавана грозде, ябълки и дюли, ...
Когато замълча - сърцето ми говори,
тъгата ми във радост се превръща.
Останала сама със тебе разговарям,
целувам те и те прегръщам.
Когато замълча - сънят в очите ми приижда, ...
Представям ви поредната обикновена рисунка.
Досега не съм зачеквал тази тема...
Надявам се,че ще срещне разбиране!
Рисунката е отново на Хенрик Мозес.
Б. ...
Окапал е принцът с пробити опинци,
с прояден и мърляв балтон.
Загубил надежда, главата навежда
и влачи си клетия кон.
Хиляда години, откакто замина ...
Съмнявам се във всяка твоя дума,
изречена по мой адрес в нощта.
Съмнявам се в честната ти дума
и в клетвите ти в любов дори.
Не вярвам вече на нито един звук, ...
За тебе кука, стрино, сред клонака
онази кукувица полудяла.
А песните ù скитат по чардака,
а мислите ù все оплитат байо!
Че ден до пладне ризите му бели ...
Къде си тръгнал, бе, Приятелю?
Щастието да търсиш при комшийката.
Да го правеше поне внимателно,
че спалнята и е срещу прозореца.
И какво си мислиш, бе, Миличко? ...
Полудявам, щом не си вече до мен
и плача, и страдам, измъчвам се всеки ден.
Мога ли, кажи ми, така да живея,
ще мога ли отново пак да се засмея?
Дали ще изгрее слънце в моя ден ...
- Кажи ми, мъдрецо, защо седиш сам,
със поглед отправен в безкрая,
не си ли обичал, не си ли държал
в ръцете си Ева от Рая?
И старецът трепна – дързък въпрос, ...