Poesía de autores contemporáneos
Любовни петолиния 🇧🇬
Имах криле да летя.
Виждах нежен блясък в косите ти.
И очите ти - толкова влюбени. Само в мен.
Шарени думи. Носеха музика. ...
Слънчево момиче 🇧🇬
В злато ти се къпеш цяла,
слънцето пилее звезден прах,
безкрайна топла обич си събрала,
от устните ти грее нежен смях. ...
Бълнуване по здрач 🇧🇬
Къде е истинският Бог?!
Пред Него се кълнем във вярност,
за да ни съди с укор строг!
И с трясък падат ореоли ...
Следи 🇧🇬
картина на Исус-Христовия кръст.
Стъпка в пясъка от влюбени младежи,
неспокойна мисъл за неосъществените стремежи.
Отражение от остаряващото огледало, ...
Красотата на нощта 🇧🇬
тя спуска се бавно над града.
И аз, потънала в нея там сама,
мечтая си загледана в първата звезда.
Мислите ми плават по звездното небе ...
Посечена 🇧🇬
духа на Аспаруховата свита
(помни добруджанската земя
устрема на волните копита).
Сразил човешката поквара, ...
Песен без думи 🇧🇬
" Забрави, забрави, забрави!" -
казва моят разум студен.
"Запомни, запомни, запомни!" -
вика, крещи сърцето в мен. ...
След двадесет години 🇧🇬
С небрежен жест - привичка твърде стара,
той угаси мъждукащия пламък.
В живота сляп аз бях една цигара.
А мислех, че за гладния съм залък. ...
Фантазирам... 🇧🇬
под червената завивка.
А до него пък намирам
най-красивата усмивка.
Тръгнах аз да го проучвам - ...
Времето е спряло 🇧🇬
Единствено с природата споря.
На двора птиче е запяло,
докато аз над листа се потя.
А лятото неистово препича. ...
Сама със сетивата си 🇧🇬
цялата болка и мъка,
която всяка минута
изяжда плътта ми безплътна.
Изкривявам се пред огледалото ...
Лица на нищетата 🇧🇬
ала гласът трепери и не стига
длан посочила мечта предишна
ала дланта оказва се излишна
Лица на нищетата ...
За истината 🇧🇬
а тя битувала ведно със мене.
Проскърцва в студ, възкликва в зноя,
като идалго истински във мен живее
и шепне ми, в забрава да не се рея, ...
Нарисувай чувства 🇧🇬
поглеждаш и виждаш ръжда,
поизпиляваш ключа, пробваш и той се нагажда,
но пак стоиш мокър в дъжда...
Ако сърцето ти нивга не бъде разбито ...
Справедливост 🇧🇬
...........................................
Заставала ли си поне веднъж до себе си и мен,
когато ронеше дъхът ти обичливи думи?
Примамваше ме. Олюляваше се моят ден, ...
Сън 🇧🇬
гонен от вятъра, сив и злокобен.
А щастието няма го, нийде не грей,
разнася се някакъв шепот греховен.
А старата мелница все още върти се ...
Замък "Любов" 🇧🇬
и пак се пръскам на безчет трески.
Не съм аз, сърцето ми е на парчета,
в грешки се разбих и целостта си наруших.
Замък от заблуди ти си съградил ...
Инспекция 🇧🇬
По демаркационната линия,
на реката по фахватера,
по тихия ни Дунав синия
пристъпваше създателя… ...