Свири най-тъжното зейбекико* на струните
на вечната ми самота
и сипвай до безкрайност от узото - кристалното,
в чаша средиземноморска отчайваща тъга.
Сега съм скитница, таверна тъжна, ...
Сяхме любов и пожънахме вечност,
копнежът да сме заедно не спира.
Когато в дните си не сме далечни,
от тази емоция дъхът ни замира.
По-нежна си отколкото в мечтите ми, ...
Не си отивай, може би до вчера
аз можех да преглътна и това,
но днес, когато те намерих,
съм просто влюбена жена...
Не си отивай, искам сутрин рано ...
„аз мога да ти дам усмивка, поглед нежен –
за” другото” и в Ада не прощават...”
ДАНИЕЛА ВИКТОРОВА (danda)
За „другото” и в Ада ни жигосват,
че този Ад със себе си го носим. ...
Пустиня с цвят на карамел
разтича се в душата ми в кафяво
и пясък се разпръсква фин като
наметало над бягащи камили,
със звездни пръсти от космически ...
ФИЛОСОФИЯ
Не мисля, че защото нямам време,
не се заглеждам вече, огледало, в теб...
И не затуй, че съвестта ми дреме,
аз вадя щастието си от своя джоб!... ...
Смокините са падащи сърца,
изгубени от птиците по пладне,
с зелени устни хладната трева
подхваща ги полека, да не паднат
на някой камък с остър ръб, ...
Съвременното чудо „нета”
удобно настани се в нашите домове,
мълчанието бързо ни превзема,
когато влезем в този виртуален свят.
Откриваме тук светове различни, ...
Диамантени сълзи
Нощното небе разлива своя син разкош...
Колко нежна и прекрасна пълнолунна нощ!
Блеснали сияния от тихата река
спомени навяват, шепнат думи на брега... ...
Във поезия аз ще обличам -
всеки трепетно грейнал мой ден.
На света, който много обичам,
ще напомням със стих аз за мен...
Няма мъжки сърца да разпалвам, ...
И все така, нагазила в дълбокото,
аз вярвам, че морето ми е до колене.
Една луна, изцъклила окото си,
отчаяно чертае път към сушата,
проскърцва пясък под краката ми ...
Душата ми е прашен калдаръм,
по който преминават чужди болки.
Te неведнъж подпалваха я с гръм.
Разкъсваха я с огнени осколки.
И с времето съвсем одрипавя. ...
ЛЕТИ КЪМ МЕЧТИТЕ СИ, МОЕ МОМИЧЕ
Лети към мечтите си, мое момиче,
разперила устремно млади криле.
Светът от високо така е различен -
красив е и с трепет надежда зове. ...
Моят свят е молитва, с която не моля за нищо,
като мъничко множество, стигнало своя предел,
и от много към малко преливам се. Търся промяна,
нямам въздух в гърдите. Нямам сили да бъда и смел.
Пресичам безпътен всички малки пътеки в дланта си, ...
Листата падат, дървото умира.
Вик страшен тишината раздира.
Тя страда, плаче, ридае,
трудно ù е самотата да изтрае.
Животът е труден, тя го разбира, ...
Душата ми за тебе още пита!
Тя дълго няма отговори – тихо е!
Отчупва залъци от слънчевата пита,
за да нахрани изгладнелите ми стихове!
Но слънцето е вече по-студено! ...