Ти блесна в живота ми като искрица надежда,
ти запълни дните ми с обич и с топлота,
ти си всичко, за което мечтае душата ми,
ти си ангелът на младостта!
Обичам те, бъди ми жива, ...
Наясно съм със ситуацията сложна,
но светъл смисъл в твоите очи открих.
И всеки ден ме гони жажда неотложна,
по тебе мислите си да превърна в стих.
Понеже няма как до мен да се събудиш, ...
Понякога си толкова далече,
че късам всички струни на тъгата.
Понякога, а може би е вечно,
безлунно стихва Лунната соната.
Превръщам замъците в лудници ...
Най-много ме е страх от добрината,
която се натрапва ежедневно
от хората с код грешен във главата,
мечтаейки за Рая гневно.
Те приближени са на Господ ...
Не знам с кои очи ме гледаше до вчера.
Нима със същите, с които тъй болезнено
пронизваш ме сега? И погледът ти черен
дълбае вътре в мен, обърква и изследва ме.
Какво намираш в мене? Буца пръст, ...
Дай ми криле да летя и да се връщам
Дай ми криле да обичам да прегръщам
Дай ми криле свободата да открия
Дай ми криле или сам ти намери я
Дай ми криле със сърцето си да споря ...
Аз съм Ади, слънчицето на мама,
и на тати сладкото бонбонче
и събуждам ги сутрин рано-рано,
искам да ме нахранят с биберонче.
Идват веднага да ме нацелуват ...
При изгрев слънце над планината
преливат се красиви цветове.
Отбляскват закачливо във водата
и греят във очите на едно момче.
Цъфтят пъпките на розите, ...
Мълчиш. Превърнал си се в облак.
От синьото не ми остана нищо,
но аз във тебе ще се гмурна
и в дъжд от думи ще те плисна.
Ще сипят небесата всяка ласка, ...
Ще бъдеш вятъра в косите ми обичан
и дълго чакан да разпръсне самотата.
С копнеж да съм желаното момиче
и по-добра за теб от Светлината.
Да ме измият хиляди морета, ...
Заради тебе избягах от Ада.
Не съм очаквала нищо в награда.
Не съм се молила да ме обичаш.
Заради тебе превърнах се в птичка.
Не съм ти търсила сметка за нищо. ...
АКО НЯКОГА
Ако някога решиш да си заминеш
и никога да не погледнеш ти назад,
като последен лъч - през мен ще минеш,
отивайки си с есенния златен листопад. ...
В градината ми облаче изгряло –
едничко сред зелените дървета.
Не облаче, а вишничката бяла
нощеска е разтворила цветчета.
И сякаш е нагиздено момиче – ...
И дълга беше жаждата за ласки
и дълго времето преспивах, знам...
Сега, свалили театрални маски,
се смеем на моминския ми свян...
Недей се смя... недей се подиграва, ...
Редът е скрит сред хаоса от планети.
И всички рими са разместени, безцветни.
И всички ние сме поети от запаса –
а думите ни страдат от скорбут.
Със кислородна маска на уста ...