Слънчасало е зрялото ни лято,
забравило е шапка да си сложи –
от мургав залез сякаш е отлято,
блести солено южната му кожа.
Хладнее вече сутрин, вятър брули, ...
Повярвайте, по-рано тъй не правех -
задачите си днешни да отлагам.
Преди да съмне още се залавях
и всяко нещо на местото слагам.
И питаха ме всички как успявам ...
С неонови очи нощта прогледна
и призраци политнаха сред мрака.
До спирката на времето поредна
след тях по улицата тичаше южнякът.
Притихвайки, заспиваш – и в съня ...
Императрицата
..............................
Комично е да молиш дама като мен
от трона си да стане, за да те целуне.
Страстта изгаря, казваш, твоя ден, ...
Обхванат от скука в горещия ден
аз спор анонимен подхванах
и всеки случайно изпречен пред мен
изпращах в рогата на дявол.
Но ето, отнейде се мярна отпред ...
Ти ме питаш защо тъй сърдечно
се усмихвам, наблизко смълчан.
Нека друг на ухо цяла вечност
да ти ниже изтъркан гердан.
Нека друг счупи крехката стомна ...
Не исках да видиш тъгата по лицето ми,
затова маскирах го с фалшивата усмивка.
Не исках да чуеш тъжния бийт на сърцето ми
и забих му инжекцията с адреналина.
Не исках да видиш сълзите в очите ми, ...
Сутрин се поглеждаш в огледало,
не се заблуждавай, че времето е спряло.
От феята на нощта ти отсрочка изпроси
да не бърза да боядиса бял косъм в твоите коси.
Засега бръчката на челото е незабележима. ...
Не съм разговорливото момче,
което вън обичаше да бяга.
Сега ме мъчат само думи две,
но ги мълча и гърлото ме стяга.
Почувствах да ги кажа, но се спрях. ...
ПРИЗЕМЯВАНЕ
И не кацат неродени птици даже
в празното гнездо под лявото ми рамо.
Буря безнаказна не опитва да подклажда
от жарта ми пламък. Види ли ме – се снишава няма. ...
Дали сме виновни за това, че се случва
животът, наречен от много съдба?
Безпомощно стреляме, жалко, пропускаме.
И пак се прицелваме - все към върха.
Дали не повтаряме объркани грешките ...
Всеки ден по мъничко умирам...
Сърцето на парчета се разкъсва...
Да мразя себе си - не спирам!!!
Но как от себе си да го откъсна...?
Виждам го - не се усмихвам, не говоря... ...
Сред стъпките по пясъка блести
черупчеста, но златна раковина.
Тя криела във себе си следи
на пенести вълни от морска грива.
В ръцете си я взело едно дете ...
ОЧАКВАМ ДЪЖД
Все още слънцето във двора се е спряло...
От Запад черен облак се тълпи...
И времето край мен е сякаш спряло.
Очаквам вятър да се появи... ...
Всеки звук си има аромат,
всеки цвят - мелодия звънлива.
В капка се оглежда този свят,
край с начало ритъмно се сливат.
В шепота е скрит метежен вик, ...
Уморена от твоята любов, потънах във забрава,
но да си тръгна от теб сърцето ми не позволява,
всеки път, когато да избягам опитвах,
пак се връщах и само болка изпитвах.
При теб само навикът ме държеше, ...
Ти си свещта вътре в мен,
огънят, от който се подхранват очите ми.
Ти си онова, което цял живот е искало сърцето ми.
Копнежът в мен, страстта вълшебна.
Ти си моят трепет на дъха, ...
Нали телата ни, Господи, от кал са направени,
защо тогава днес са кални душите ни?
Нали те бяха сияние, от божествен дъх създадени,
къде е това сияние, угаснаха ли днес звездите ни?
Нима нямаме време да запалим отново светлина, ...