Не чувам вече траурни камбани.
За Бога, бил си скитник по душа.
Душата си със моята нахрани,
за други... не остави и троха.
Ах, чувам крясъка на ято птици. ...
Да ти е Честита Новата година!
Приятелю, писателю, мечтател и поет!
Написа ли история, стих или памфлет?
Изплака ли душата си? Изплакна ли я ти добре?
Че утре пак ще газиш в мръсното море. ...
Прочети ме ! Разлиствай ме цяла!
Потопи се сред моите страници!
Там душата си аз съм изляла.
Но за теб, не за някакви странници...
Попътувай из моето минало... ...
Ту в пламъци черепът тупка подут,
ту тъмни талази, подобно на клещи,
претриват въжета – не! – вени горещи –
със своите жилави устни от студ;
устата ту млъкне, обзета от смут, ...
Вече нищо не очаквам от хората.
От очаквания излиняха ми чувствата!
Те – хората, са сухи като пустиня.
А душите им са зейнали дупки!
Вече нищо не искам от хората… ...
Кървяща във гърдите си крещя без стон,
без жалост в очите ми проклинам своя дом,
как пуснах те, отиде си без сбогом надалеч,
там, където не достига мойта реч.
Ах, мили мой ангеле... ПРОСТИ МИ! ...
Любовта променя лицата ни -
те са белият лист, тя рисува по него -
разхубавява мило сърцата ни
и държи под контрол тъй себичното Его.
Любовта ни прави красиви. ...
Да можех времето да спра,
откраднатите мигове да станат вечност,
във твоята усмивка да се потопя
и там да се удавя неусетно.
Да можех огъня да потуша, ...
Шепотно притихва тази ласка,
а времето изгаря тишината.
В ранени думи споменът израсъл
сега горчи. Горчи от вечност.
Пропита от тъга, луната стене, ...
Липсваш ми като слънцето през нощта.
Липсва ми мириса на твоята коса.
Липсва ми уханието на кожата ти.
Липсват ми радостните ти очи.
Липсва ми нежния ти глас. ...
Невероятно е, че все успява
в живота си за пример, похвала -
любимите си хора наранява
до болка, помита всичко като хала
и пет пари не дава за морала. ...
В ПАРКА
На пейка в парка седят дядо и баба-
край тях въртят се дечица рояк.
Спомен след спомен вадят те от забрава-
добре са. Млади и силни са пак. ...
Ей, ти, дето на бара сучеш мустак
и безсрамно след мене лигите точиш,
погледни се - вече си сбръчкан дъртак,
а аз - летва висока, за да ме скочиш!
Ей, ти, дето зад бара чашите пълниш, ...
Незнайно от къде и как,
в градина от магарешки бодили
се пръкнало глухарче.
Докато растяло, се радвало на своите другари,
които пазели го "нежно и с любов". ...
След като сме толкова много на този свят, защо
най-често избираме самотата...
Ако погледнеш нещо или някого,
ще го залее смях звънлив.
Ако погледнат си от нещо или някого, ...
("Да целунеш под имелово клонче"...)
Месецът цепна със сърпа небето.
Друиди тръгнаха да жънат имел.
Зеленика се чéрви сред листи в полето.
Самодивски шал в трънака се е заплел... ...