Минаваха години, месеци... минути,
а болката във мене все така неуморима
изпълваше ме цяла - тя бе непреодолима!
А ти седиш с очите ти влажни и големи
и ме молиш пак да ти простя, ...
Точно ти ли дойде да откъснеш
цвете от градината с тайни?
Точно ти ли се вмъкна на пръсти
и пося в мен лъжливо омайниче?
Точно ти ли, с очи пренаситени, ...
Отново съм разлюбила зората...
Затуй и слънцето е изчурял картоф.
Мълчанието ти не ми е злато,
а наказание за моята любов.
Отново съм разлюбила зората. ...
Докато вървя през живота.
Мога ли да държа ръката ти?
Можеш ли да бъдеш мой приятел?
Когато чувам как пеят птичките.
Когато с мирис на цветя настъпва пролетта. ...
Пресичам хиляди мъжки души,
а те са толкова тесни и земни.
Да, вярно, знам, че са много добри,
но искат дивото в мен да отнемат.
И се редуват - със думи, с дела ...
(от Сатурновата дупка)
Господарят на рибите пак ще зимува на кея.
Всяка зима го среща там – ням, до последната буна
две дълбоки и пълни очи над водата да рее,
а вълни да го топлят и галят със влажни муцуни. ...
Любов такава искам
Какво съм аз за теб и досега не зная...
Случайна среща и безумна страст!
Едно горещо лято, индианска есен.
Надежда за любов за мен. ...
Ще си взема от теб, ще си вземеш от мен,
ще те разкъсам на парчета светлина,
ти отново ще се събереш, аз ще ти прошепна пак – ела...
Ще си тръгна, ще ме оставиш, ще си с друга, ще ме забравиш,
но едва ли аз ще мога да ти кажа завинаги сбогом. ...
Гледах напред, а сянка тежка
като расо бе замъглила моите мечти.
Черен дявол бе изпил моите очи,
а в съзнанието ми мисли тъмни,
зловещи като термопили тежки. ...
Някъде там аз оставих сърцето си.
Някога аз преследвах мечтите си.
Днес, тук, милвам раните си,
сега, когато ти до мен не си.
Нощем под ръка вървяхме без посока ...
Не съм заслужила твоите цветя,
дори усмивката ти ми тежи.
Сърцето ми се свива на кълбо,
не заслужило от никого добро.
Спри, не си отивай, просто замълчи, ...
Когато някой от тебе си отива,
сърцето и душата от болка се превива
и невъзможно е да сглобиш сега
пъзела в ограбената си душа!
Дори да искаш живота с ръце ...
Във неделя съм бяла от сняг и пътувам
към въпроси, които обичам,
отговарям им бавно и после целувам,
закъснели от тичане, истини.
Във неделя е празник и всички събирам - ...
И умът ми с остриета две
в момент, когато исполински я обичам,
разплаква ме тъй лесно,,сякаш съм дете,
и със ярост пак от нея се отричам!
... и тогава в спор за любовта едничка ...
По плочките на стария площад
подтичвам и зад ъгъла надничам.
Ти знаеш ли - и кестените в този град
очакват теб със твоето момиче.
Зад ъгъла след миг ще се покажеш ...
Животът извръща очите ми само към теб,
а аз, сякаш на себе си гръб съм обърнала,
лъжливо заспивам с "всичко наред е"
и сляпо надничам зад дните ти гърбави.
И сляпа и глуха нахално през времето крача, ...