Ако само можех времето да върна...
никога да не бях те срещала,
а онзи миг, в който ме прегърна,
да го изтрия, да не се е случвало.
Ако само можех всичко да забравя, ...
Опъната яко, свисти тетивата -
от нерви изплетена, здраво въже...
А аз съм онази мишена, в която
животът стрелата си остра боде.
Не спирай, животе, намазвай с отрова, ...
От себе си странях като от чумава
и все по тъмно си заравях болките.
Страхувах се от тебе и от думите,
които ме обръщаха наопаки,
които ме превръщаха в изгнаница ...
Вкарах се в игра на "Сляпа баба"
и те потърсих с вързани очи.
Невронно-лабиринтовата сграда
се срути. И в ушите грохот ечи...
Реших - с облаци ще играя на пъзел, ...
Къде да намеря отминалото детство?
Къде да потърся изгубените си мечти?
Къде да открия топлите ръце,
за да се сгуша, тихо, до твоето сърце?
Къде е обликът ти във водата – ...
Къде остана Коледа с елхата
и скритите подаръци под нея,
и вярата във стареца с брадата,
и чудно украсената алея?
Къде прибрах си кънките, шейната, ...
С тишината сме седнали на чаша кафе!
Тихо падат листата в нощния парк.
Тя ме гледа с очите на дръзко момче,
и с усмивка на весел хлапак…
Аз и пращам целувки с мокри листа, ...
Шепа ноти хвърлих по теб в тишината.
Но остана за тях сякаш глух...
Немощна бях и безгласна.
И изстенах в предсмъртен акорд!
Това ли бе последната ни песен? ...
НЕПИСАНИ ЗАКОНИ
„Този, който не обича, винаги има право. Това е единственото, което има...“
Антонио Гала
Чувство мое! Отроче, родено
във най-скрития пласт на душата, ...
Разкъсана от чакане сълза,
се спусна много плахо по ресниците.
Взривена от надежди тишина,
се потопи в безкрая на зениците!
Денят,стопен от недочакан миг, ...
Странност моя ненагледна,
озаряваща нощта като коледна елха!
Неудържима като страстта и любовта.
Приятелко през деня и нощта.
Знам, че си част от моята съдба ...
Отеква вече и финалният акорд,
а дансингът зарее във червено.
Със чувствени движения, пламенно, с възторг
танцуваме със тебе за последно.
Снаги долепяхме, смълчани, всеки такт; ...
Пиесата приключи...
Студено е !Студено е много навън.
Стоя на топло у дома и пламъка в печката следя.
Стоя и гледам, гледам към огъня сега -
и сещам се за думите последни. ...
Разрошените пристани започват да омръзват...
... щастлив без причина - причината любопитството поглъща.
Клавишите потъват, вълните се извиват и отдръпват...
Пясъчна буря отнася оскъдните парчета стъкло,
поддали от напористите, стихийни мисли, ...