Poesía de autores contemporáneos
Случайни миди 🇧🇬
Знаеш какво е да боли, море.
Слънцето да си подмине изгрева,
водата ти да се подпали.
Да потрошиш душа на камъни. ...
Любим човек 🇧🇬
сърцата си заедно разтваряхме, спокойно всички със тебе разговаряхме.
За радост болките, тъгите, дълбоко във душата скрити.
Щастлив съм аз, че те открих и светли спомени със тебе споделих.
Душа 🇧🇬
Емоциите ми са душа.
Израснали от досега
с началото на началата.
Без обещания и гръмки фрази. ...
Гургулица ли беше 🇧🇬
Насъбра ли си съчките - в топло гнездо да ме къташ?
Недолюбена още. На груби ръце недоносена,
как си тръгваш от мен, и след вратника плаха престъпяш?
Гургулица ли беше - перата ти тънки из стръмното, ...
Котката голяма 🇧🇬
голямата котана
ще роди писанки,
смешни мърморанки,
ще роди котачета, ...
Аз вярвам във добрите намерения 🇧🇬
във правото да бъдеш мил със друг,
тъй както и, че моите прозрения
ще бъдат днес, тъй както утре тук.
Аз вярвам във усмивката на хората, ...
Нека бъда за теб 🇧🇬
Ти за мен Мефистофел бъди!
Покажи ми звезда неоткрита,
всички тайни врати отвори!
Нека нямам място във Рая, ...
Гатанка 17 🇧🇬
все напред се тя придвижва
и тунеле все копае,
всеки името ù знае.
Е, кажете ми, дечица, ...
*** 🇧🇬
нощта върви през мен.
Вървя през нощта -
нощта върви през мен.
Лицата ни се сливат под тъмната небесна пустота. ...
Обичам те 🇧🇬
над небето ти гордо и тясно,
да потъпча всичките клетви с нозе,
“Oбичам те” да прекърша на две -
половинчато. ...
Есента дойде... 🇧🇬
опръска ме с тъга,
а лятото се сгуши
на топло в моята душа.
Листата пърхат, ...
В безтегловност 🇧🇬
нито ти, нито аз
някога сме били,
но все пак ни е имало,
там все още ...
Разговор между два песа 🇧🇬
маркирайки една топола млада.
Единият бе абсолютна куча марка,
а другият с две титли и награда:
"Защо излагаш кучешкото име?" - ...
Мълчаливо 🇧🇬
Ни любопитство, ни страх.
Искаш ли да си говорим
не с думи, а със листа?
Какво, че ще бъдеш някъде, ...