Poesía de autores contemporáneos
Сън 🇧🇬
с изсъхнали, стари дървета.
Безлунна и призрачна беше нощта,
оловно висеше небето.
И гъста мъгла, като тежък саван, ...
Вик 🇧🇬
само сърце, разпънато на кръст
от чувства и тревоги...
Очи с умора трескаво говорят,
уста в безмълвие мълвят. ...
Осъмнах на двайсет 🇧🇬
първата обич, а после раздялата -
всичко забърках в коктейл
и на екс изпих до последната капка.
И втората обич - и нея насилих. ...
Върви си... 🇧🇬
Върви си и не питай, колко много ме боли.
Вярвах ти, но ти уби една надежда, крепяща моята душа.
Вярвах ти, но ти уби малкото чувства, които ми бяха останали.
Ти угаси пламъчето в очите ми, което Той бе запалил и след това си отиде. ...
с.ТихоТворение 🇧🇬
Когато вървя по пътя задъхан,
се чувствам до смърт уморен…
Откритият свят е окъсан и стъпкан
от някой, преминал пред мен… ! ...
Великденчета 🇧🇬
сме, само когато сънуваме пак че са тук.
Но сутрин леглата са празни... И в нас се извива
вихрушка от спомени. Скрити под своя капчук
сърцата на майките тихо в гнездата ридаят, ...
Пустош 🇧🇬
Часовникът тиктака неуморно тихо, времето е сякаш спряло.
Навън е мрак, тук-там проблясваща звезда,
надвисналите облаци оглеждат се във застоялата вода.
Излизам вън, поглеждам в тъмнината и сякаш ...
На врачка... 🇧🇬
Предричай ми все хубави неща.
Разголвай и обличай пак душата ми.
Разкъсай ме и отначало ме създай.
Кажи ми, Вещице, хвани ръката ми. ...
Кървав куршум 🇧🇬
Кръв се стича от лицето.
Вместо сълзи и с душа от рани,
аз страдам от чувства неразбрани.
Мъката ми се усилва ...
Съдба 🇧🇬
със усмивка, не със злоба.
Помоли ме от нея да бъда покорен,
с нея да потъна в гроба,
извървя ли земния си път. ...
Обичам 🇧🇬
Обичам да те гледам как заспиваш
как нежно се потапяш във съня
а той с крилете свои те покрива
и те пренася в приказна страна ...
Усмихнала се 🇧🇬
на утрото
в очите ти
стоплила
неземното ...
Сенрю 🇧🇬
пресъхнало в пъпа море
слънчев пиърсинг
ЕР(о)еТИЧНО 🇧🇬
непокорен.
Трябва да го направим -
заедно с теб.
Завързани сме здраво ...
Морето ми 🇧🇬
тихо,
мътносиньо,
затоплено от
детските ...
Безименни гробове 🇧🇬
хлътнал гроб обраснал в бурен
и над него в тази пущина
нито кръст, ни знак е турен,
да напомня за човека – ...
Време е 🇧🇬
време е да си отида.
Време е, но сили нямам
в самота да съм щастлива.
Време трябва ми - за тебе, ...
Стената 🇧🇬
се катерим по каменната стена
над бездната на самотата.
Каменен час.
Нозете ни ...
Заслужен урок 🇧🇬
над градинки и поляни.
А после взе, че огладня,
де сега ще се нахрани?
В близък кошер наготово ...
Кръговрат 🇧🇬
и буйната ни кръв във вените изстива,
когато времето неумолимо бяга
и чувство тягостно сърцето ни застяга,
когато дните минали започнем да броим ...