По пясъка ронлив вървя мълчалива
и любувам се на картината, която ми се разкрива.
Гледам как вълните във брега се разбиват,
как безпощадно пясъчните дюни заливат.
В хоризонта тъй далечен се замечтах ...
Доволна ли си в този час, кажи,
доволна ли си, че едно сърце безпомощно лежи.
Какво направи,х ми кажи, че сега съм без твоя лик,
не бях ли нежен аз,не бях ли достатъчно мил и тих.
Не вярвах, че така жестоко ще ме предадеш, ...
- Кой открадна лятото?
- Аз! И скрих го в джоба си нахално.
- Но това съвсем не е похвално!
Върни ни го, а ти върви си, Есен!
Не щеме твойта монотонна песен. ...
Безплътните мисли стремително летяха
в мрака на опустялата душевна тишина
и изгаряха като метеорити в пространството,
изпълнено от неосъществени детски мечти.
Облаци от без звучни думи покриваха тялото, ...
Бяло е, кристално чисто, истинско.
Бяло е, неземна хубост за описване.
Бялото, докосвам го и го притискам.
Бялото, това е нещото, което искам.
Аз и бялото се сливаме, ...
Цяла година, пълна с любов...
Беше ни хубаво, беше прекрасно...
Двама във плен на сърдечния зов,
бяхме и нежни, бяхме и страстни...
Цяла година, пълна с любов... ...
В най-студения ден на годината,
с тишината на чаша коняк,
разговарям с Душата по темата,
за жени... суета... и... мерак!
Суетата тече ни във вените, ...
Натежах напоследък. Вероятно от чакане
и така съм чаровна, как да кажа – “до пръсване”.
Имам истини. Истини даже в остатък
и една за из път от онези, по-трудните.
Имам няколко чакащи срещи за лятото, ...
Дали светът голям е, или не?
... не съм достойна да го преценявам...
Дали ще съм съборена на колене?
... едва ли има нужда да ви обяснявам...
Голямото завръщане дали е край? ...
Потънах в тишина и спомени бледни,
пророних сълза, за да се стопля...
Опит направих за теб да си спомня,
но споменът, странно, беше заключен!
Разумът не дава сърцето да види ...
Излязох на разходка във гората
и тръгнах по клиничната пътека,
която, не след дълго, ме изведе
пред сградата на горската аптека.
В природата, великата аптека, ...
Виелицата говори ми в стихове,
не спира да нашепва страховити думи.
Снежинките, остри като кратки мигове,
не спират да пробождат плътта ми.
Времето сякаш спряло е изведнъж, ...
По вятъра изпращам аз отронени
вълшебни думи, страстни и спонтанни,
във себе си побрали, все изстрадани,
емоции и чувства... бездиханни.
Тях разумът не ги приема, мили, ...