И ето, че се свивам в изречение –
побрало в себе си синтаксиса на грижите,
по-страшно от настойчиво съмнение,
когато ти изричат обичта си другите.
По-кротко е от битките насън, в които падам; ...
Ще спра за миг и тук черта ще сложа.
Казвате, напразно се тревожа?
Но мисля, че е нужна равносметка
на тези мои шест десетилетки.
Чертата, знам, не е финал, ...
Търся те, отчаяно те търся - без да спра.
Цял живот се мъча аз да те намеря
и ще продължавам, докато умра -
така желая те, че целият треперя...
Нощем... ах, нощем аз те чувам как крещиш ...
Вятърът тихо нашепва в листата
приказка тъжна, жестока дори.
Страда без думи, безмълвно луната,
бледи, нещастни са всички звезди.
Някога, някъде, много далече ...
Болка
Ти си болката в сърцето ми, огромната рана в душата ми,
сълзите на лицето ми и белегът на тъгата ми...
В теб вярваше мойта душа, теб възхваляваше мойта уста и аз
отново, отново съм сама... ...
Аз пак съм сама в дома опустял -
тежка врата от света ме отделя,
нощният мрак над града натежал
ме притиска под черна постеля.
Да крещя и да плача желая сега, ...
почти изгревно
бързаха облаците, къщите, камънаците,
храсталаците, планините, водите, лодките
всичко бързаше да мине от тук, като с халите,
попиваха кръв като с памук, затуй са червени ...
Нито ред не мога днес да ти напиша,
излишно ще е всичко казано...
Изписа се моливът и се свърши листът,
боли, когато е отлагано...
Не бих могла за тебе да пробягам ...
Минавам през живота си пеша,
между добро и злото криволича.
Търся любовта и сродната душа,
която без въпроси може да обича.
Аз много кръстопътища открих, ...
С-Т-И-Х-О-Т-В-О-Р-Е-Н-И-Е
Не са за мен тези,
които разполагат само със свойта красота.
Не разбират, че ще избледнее тя.
Не знаят ли, че ще се събудят в ден прекрасен като този ...
Не ме търси - нямам нужда от обичане,
че времето да ме обичаш отлетя.
Не струва нищо твоето обричане,
измислил си поредната лъжа.
Не ми изплаквай сълзи безконечни - ...
Капка дъждовна в пороя...
Понякога искам от страсти досадно излишни
за спортната злоба едничка да влизам във битка.
Неприключил още със стари рани предишни,
със памет краткотрайна, неразумна и плитка, ...
Не си роден да бъдеш роб на нечии прищевки,
жадуващ глътка въздух, да се криеш по ъгли...
продавайки душа за изпокъсани столевки,
отказвайки се сам от съкровените мечти!
Не си роден да влачиш потен чуждите окови, ...
Изгаря ме отвътре сякаш съм жарава
и сякаш си до мен ми се привижда...
До мен си пак, ала те няма
и само болката отвътре ме разбира.
Не искам, но мога да забравя ...
В нощи неспокойни, в зряла тишина,
с мислите нестройни, с мирис на жена,
знам, че те вълнува тази тайна скромна
и към теб пътува радостта огромна.
Ти си ми небето – вихрена орлица, ...
Но всяко възкръсване всъщност смъртта ли доказва
и тя ли е тайният смисъл на земния път?
Веднъж осъзната, дамгосва душите с проказа
и те по мига, безвъзвратно отминал, скърбят.
Напролет дърветата жалят за ланшните листи, ...
Аз съм тази, която ще те обича…
Пресичайки светофара на червено.
Ще летя, когато с тебе тичаме…
Обичай ме и жизнено, и уморено.
Аз съм тази, която ще рисува с дъха ти ...
Идваш. Но този път май предпочитам лъжата.
И без друго свикнах ù, станахме приятелки с нея.
Влез с обувки, а истината остави пред вратата,
ще си я прибера по-късно... за да ме разпилее.
Сега предпочитам просто силно да те прегърна, ...