Свалете си костюмите и маските
На услужливите и добродушни хора
Махнете и на лицемерието си окраските
Които движат го със механична сила без умора
Че уморих се вече да се лутам безнадеждна ...
Не знаеш колко нощи аз не спя,
не знаеш, че за прегръдките ти нежни аз тъжа,
не знаеш колко трудно е да те погледна
и да видя, че съм ти вече непотребна.
Не знаеш, че чувам понякога гласа ти, ...
Боли, когато направиш грешка,
когато не се съзнаваш за нея веднага,
когато неминуемо се повториш
и после се осъзнаеш...
Боли, когато няма извинение ...
Днес ще започна писането отначало!
Изваждам нов лист, съвършен като дете.
Приемам безусловно - времето е спряло
и неопетнено, гладко бие моето сърце.
Извайвам букви в смисъл и значение, ...
Когато Всичко свърши, ще останем всички в Нищото.
Когато дървото на живота се прекърши,
ще се молим да открием Вечното.
Понеже, неосъзнавайки, че ние сме Вечността,
ще бродим и ще търсим нечия следа. ...
Когато се опитваш да излезеш от калчището
и усмивки търсиш, като лешояд.
Жадно чакаш одобрението на пълчището
и копаеш кал от собствения трап.
Слухът ти чува думите ...
Цял живот все в мечтите те има,
сто писма аз ти писах... поне,
в стихове даже гиздех ги – с рима,
... Гълъб бял и до днес не дойде!
И напразно пребродих Кълбото, ...
Не мога да ви гледам, идиоти –
размазани усмихнати лица,
звучащи ми фалшиво като ноти,
налагащи ми свойта пустота.
Прегръщате ме с кървавите пръсти, ...
Пролетта открадна вълшебната пръчка
и докосна дърветата с плам.
Облякоха мигом те роклите пъстри.
Зашепна южнякът със свян.
Трепетно близо красотата усетил, ...
Сред снежни купчини наднича
кокиче с пеперудени крила.
Свенливо до оградата предрича,
че с цветна колесница идва пролетта!
Капчуците във хор запяха ...
Едно момче, с китара във ръцете
стоеше там, на опустелия площад.
Китарата му нежно му шептеше,
и всяка нотка то повтаряше на глас.
А пръстите момчешки сякаш си играеха ...
Пролетна умора
Изтърколи се слънцето на хоризонта,
една усмивка ни изпрати и намигна,
земята вдигна се на пръсти и го стигна
и бързо към небето го повдигна. ...
И ТАЗИ СУТРИН ПТИЦИ МЕ СЪБУДИХА!
Врачанският Балкан си чуруликаше!
Концертът бе вълшебен, но се чудя -
едва заспала бях, защо ме викаха?
Те - мъката ли искат да прогонят? ...
Tръгна си, толкова бързо, колкото някога те е имало...
Събрал спомените си в прашната кутия.
Забравяйки ми името, наричаш ме просто минало...
Непотребна, като ръждясала тенекия...
Но да се върнем малко по-назад... ...