Poesía de autores contemporáneos
Дъжд 🇧🇬
Надвисва падащият мрак, ръждив като бездомна котва
в деня - прокъсано везмо, молци нахални приютило.
Дъждът се плисна, все едно на облак сивото котило
без ред се разпиля встрани, където залезът се скърши ...
Посвещавам на децата ми! 🇧🇬
Животът е борба!
От раждането свое
човек с притеглянето земно
започва да се бори! ...
Три години без баба... 🇧🇬
Не беше лесно за секунда дори...
Трета година сърцето ми стене,
но да те обича... не се умори.
Гласът ти ще чувам във трудна минута. ...
Сделка 🇧🇬
Похарчих половината от битието,
а искам от живота да купувам,
нещата, скъпи за сърцето,
на близките да ги дарувам. ...
Обичам... 🇧🇬
и вода,
урина, чай, а любовта
се гърчи и увива.
Безброй преплетени стебла, последен дъх. ...
* * * 🇧🇬
Всичко, което сега ме вълнува.
И дори светът да спре да съществува,
сърцето в мен ще продължи да бушува.
Ще повтаря колко много те обича, ...
Зима 🇧🇬
сняг... блести
и скърца
под ботушите... кеф!
Философията на Бенджамин (Разсъжденията на едно расово куче за човешките нрави) 🇧🇬
На чистокръвни дакели съм син.
Не съм аз самохвалко голословен.
Имам славен корен родословен.
Знайте, от преди четир'сет века ...
Още един ден 🇧🇬
Колко ли дни е животът...
Седемдесет по триста шестдесет и пет...
Или повече?
По-малко? ...
Нито ад, ни рай 🇧🇬
(Житейски пейзажи от България)
Няма нито ад, ни рай,
нито пък покой и край.
Има само днес, насъщен ...
Реквием 🇧🇬
1.
На гроба ти съм цялата във бяло, съпруже мой!
От Поморие ти донесох рапани, миди,
водорасли и пясък. ...
На дънера 🇧🇬
Сърцето ми от болка посивяло
И мисли черни, късащи душа,
пируват в умореното ми тяло
А птиците пригласят с вик, ...
Няма те! 🇧🇬
Как бавно се нижат минутите,
когато си толкоз далече,
от обич за миг да те зърне
как тръпне сърцето, човече! ...
Богиня 🇧🇬
Луната ги забравя.
Всички забелязват,
красота изгрява.
Сапфирено сияние, ...