Poesía de autores contemporáneos
Прозорецът 🇧🇬
Най-липсват в него тези думи – „липсваш ми”.
Мирът във мен е крехък като лед,
държащ се върху нещо недописано.
А липсата е нехронологична. ...
Баща и дъщеря 🇧🇬
Човек един - Човекът направи.
Пред живота той го изправи.
С усмивка на всичко
той добре да поглежда ...
мАЛка приказка за Емо-То (на съпруга ми) 🇧🇬
Живеело напук на житейски проблеми.
Вървяло уверено, понякога падало.
Обичало, разбирало, не разбирало, страдало.
Дълбоко усещало в себе си – някак, ...
Така мисля 🇧🇬
*** 🇧🇬
една топла усмивка,
пуловер сякаш случайно забравен на улична пейка.
Една разрешена прегръдка,
пред газена лампа месец и половина. ...
Изгуби ме! 🇧🇬
но май сгреших...
Мислех си, че не можеш да изневериш,
но отново си останах разочарована...
И как човек да ти прости, ...
Нека ти река! 🇧🇬
какъвто ме усещаш във момента.
Дори еленът знам, че е сърна
с рога върху главата монументни.
Усещай ме такъв, какъвто съм ...
Еленов скок 🇧🇬
Защо? - Не съм била елен,
а само малко момиче.
Още се опитвам да ги разбера -
поради коя причина ...
Залез 🇧🇬
сред облаци с меден ореол,
денят отминал той прикрива,
в безкрая лъчите си набол.
Воал полето ще покрие, ...
Без заглавие... 🇧🇬
но оказа се той празен,
исках да обичам, но останах мразен,
погазен от себе си, от другите.
Не живея, аз просто съществувам, ...
(Не)романтичен филм 🇧🇬
а той, горкият - в радост се разплака,
избрал всред лятото отново, синьото
да пусне нов животец във душата ми.
А щом е лято, знам, ти влизаш в него, ...
Българска хубост 🇧🇬
Огнени, тъмни очи, сочни устни.
Дъхаво цвете в гъсти коси.
Бели ръце и нозе,
везана пазва, пъстра престилка. ...
Недей 🇧🇬
когато дойде вятърът, ще си замина.
Не ме жали –
когато утрото с любов ме стопли.
Не ме вини – ...
Жоркови неволи 🇧🇬
знам да пиша и чета,
математиката скучна
смятам си я - хей, така...
А и госпожата строга ...