За свързаността на нещата
Неразделни за тъмнината и светлината,
неразделни са злобата и добротата,
неразделни са радостта ни и тъгата,
както неразделни са небето и земята. ...
Лъжи
Лъжа е, скъпа, не вярвай на другите,
те не вярват на нищо друго, освен клюките,
не виждаш ли как за теб горя,
е, кажи ми какво друго да сторя. ...
Как искам да продам сълзите си,
на някого без чувства,
на някой, на когото биха били нужни.
За миг да ги заложа в някоя заложна къща
и усмивка да наложа на устните си тъй красиви. ...
Не я оставяй тя кокетно да премине през дланта ти
и като черна котка да избяга по линията на сърцето.
А после ти в следи от лака ù за нокти да гадаеш
дали не е тя твоето ребро адамово или е мимолетна.
Но присрещни я уж случайно тук, под хълма на Меркурий, ...
Съдбата ме срещна с тебе -
преди ти бе видение, копнеж,
но ето, че душата ми обсеби
и искам твоето сърчице на мене да дадеш!
Приказно вълшебниче, щастлива съм... от зори - ...
Понеже често ми се случва да умирам
и всяка болка твърде ми е близка,
след себе си не бих оставил диря.
Не мога и не зная, и не искам.
Че всичко е за сетен път отминало. ...
Мълчанието истински убива,
мълчанието мисълта изпива/приспива,
мълчанието прави ни безлични,
оковите ни стават безразлични.
Искаш ли да бъдеш уважаван, ...
Замълчи, не моля за любов,
тя тихо, огорчена си отиде,
не искам и в очите пламъка суров
да скриваш, чула думите... прости ме.
На ласка сетна аз не се надявам ...
ЗАГОВЕЗНИ
Искам вече да забравя отминали години. Страхове.
Но днес е Заговезни - прощават се роднини, врагове.
Смелчаците прескачат огньове, запалени в снега.
Искрите им танцуват като онези, стари божества... ...
ИЗМЪЛЧАНИ СЛОВА
В памет на Атанас Липчев
С толкова любов разплете недокоснати съдби!...
Път от Дунава към Лета за душите им проби...
В бури, в яхти, в аламани, в мрежи, пълни с паламуд - ...
Бавно се прокрадваш, докосваш всички мои сетива.
Пулсираш из вените ми, минаваш из тялото ми
и стигаш до сърцето ми...
И като малко въгленче на лист хартия,
изгаряш там, където се докоснеш, ...
Ей тука няколко думи ще вплета
и нито рима, и нито красота в тях ще има,
защото единствено и само с горчилка е изпълнена песента.
Самотата е тая, която всяка сутрин ме посреща
и безмерна болка душата моя безпомощно обсебва, ...
Отиваха си хора от живота ми,
на всекиго частичка подарявах.
И нови идваха, да ги заместят,
безкрай аз себе си раздавах.
За всеки имах мъничко утеха, ...
Изпий ме... Да не мога да дишам.
От дъха ти ще си открадна.
От час омайния ти глас слушам.
Не съм го чувала толкова отдавна.
Изпий ме... На глътки или пък цяла! ...
Стихотворението е отличено с поощрителна грамота в Седмия международен конкурс "Вино и жени, жени и вино" - 2010 г.
Ще те посрещна…
В най-светлото на думите.
На прага на щастливите усмивки.
Ще спрат минутите, секундите, ...
Неусетно потъвам аз в красивите ти очи,
потъвам сякаш в бездната на безкрайността,
заживявам в свой измислен свят.
Плътните ти устни ме привикват за целувка,
целувката на вечността. ...