Poesía de autores contemporáneos
Портрет 🇧🇬
в костюмче, с нова вратовръзка.
С ръкав стъклото прашно лъскам,
целувам снимчицата вехта!
Детето милвам, то се смее, ...
Стъклен свят 🇧🇬
Вън, зад прозореца,
свисти разлютена виелица ледена.
Вътре е топло, мирише мекичено.
По стъклото дете с розово пръстче рисува. ...
* * * 🇧🇬
Шандор Петьофи
Сърцето от гръдта си
ще изтръгна, хора!
(И без това на вас принадлежи) ...
Ангел си 🇧🇬
На облак бял се нося
и летя в една посока
окрилен от любовта ти
в безкрая на копнежа! ...
Нотирам мига 🇧🇬
и топла рима, и вина.
Нотирам този кратък миг,
преди да стана тишина.
Аз съм само петаче в подплатата 🇧🇬
като малко петаче в подплатата
и сега ми е топло и тъмно,
не достига до мене заплахата,
че ще бъда похарчено някога ...
На дъщеря ми 🇧🇬
Дете, дошло на този свят
от чистата и святата любов,
бъди благословена, дъще моя,
и нека - Бог те озари, ...
Песента на Балкана 🇧🇬
„Балканът пее хайдушка песен...”
Хр. Ботев
Днес не пее. Мълчи. Като ням е.
Нито стон, нито вопъл се чува. ...
Ники, честит рожден ден 🇧🇬
е твоята снимка,
защото си моя
внучка любимка.
Погледна ли слънцето ...
Несподелена обич 🇧🇬
и малките деца обичате.
Аз виждал съм Ви със ръка
да галите едно момиченце.
И пак със същата ръка ...
Уви! 🇧🇬
понякога не знаеш, че ще боли,
търсиш причината в себе си...
Напразно ли бе всичко, кажи?
Очите ми теб търсят, ...
Пианото във центъра на сцената 🇧🇬
Пианото сподавено ридае
и мятайки искри, изгаря във стенание.
Минутите се бесят, секундите – разстрелват
и времето изчезва във задкулисен мрак. ...
Драконоубиец 🇧🇬
Из домашните на едно хлапе.
Пенчо е голям герой
и наш всепризнат юнак.
Тежка сопа носи той ...
Писмо до морето 🇧🇬
седнах да пиша, листа да дълбая,
както в мен ти спомени написа.
С тях аз почнах да мечтая,
за пясъка горещ и бриза. ...
Денят е зимен 🇧🇬
Часовникът забравя
да отсича часовете.
Денят е зимен. А сърцето - ледено.
Бялото натрапва се сред цветовете. ...
Птица от луната 🇧🇬
Прозореца ветреца хлопна
и влезе птица от луната.
Дойде, че беше и самотно
с криле да милва светлината. ...
Залез 🇧🇬
а някога аз бях зелената трева
и слънце гря и беше лято,
а тъкмо бе отминала и пролетта.
Щастието ми беше ежедневно ...