Осмели се да повярваш
в сладки, бляскави слова
и ето - пак си със бутилката в ръка,
безмълвен давиш се във самота.
И, затворен във мазето, изгниваш с мисълта - ...
Поглеждам в миналото и се мразя.
Как ли не можах да те запазя...
Да те запазя ли? Та аз те изоставих!
Питам се днес - май грешка направих?
Живота свой ти отдадох, ти даде ми своя, ...
Mорето е от пясък и е бурно,
погълнало е хиляди скали,
сама да го преплуваш ще е трудно,
покълналата мъка остави...
Сега е време, време за градене, ...
Едно щурче ме жегна тази сутрин,
потънало под похлупака, който бие в мен
и без да се покривам със юрган от думи,
сънливо се родих, отронена от твоя плен.
И огнените пясъци танцуваха загадъчно ...
Ние плавахме в жадно море,
подпоручик, отразено в очите ти.
А земята в Демира и тебе ми взе,
след Славейков и Яворов,
зачатия на сънища в дните ми. ...
Остави си аромата да те вдишвам
винаги, когато имам нужда.
Подари ми ласките си на южняк вечерник,
да ме галят винаги, когато имам нужда.
Искам устните, малиново-изкусни, ...
Заради мен не оставай, заради мен си тръгни -
писмо ми прати,
за да знам, че тъгуваш…
Заради мен не будувай, заради мен си легни -
с когото поискаш, ...
Какво прави от нас тази дума - “Любов”?
Галопиращ през вятъра безразсъден ездач,
смел до лудост, яхнал непокорния зов,
незаконно подведен, че ще бъде водач.
Какво прави с нас тази дума - “Любов”? ...
И смазах се пак,
в черната дупка пропаднах отново.
Потънах във мрак
и май ще трябва да катеря отново.
Предполагах, че последния път се справих успешно, ...
Ако ли пак неистово те пожелая,
ще се сгромоляса ли небето върху мен,
ако не мога никак да забравя,
какво ще ми се случи в този ден.
Дали ще цъфна като роза в залез, ...
Едно момиче, малко и игриво,
като кокиче, така красиво и като пролетна роса - мило,
като Слънцето бе омайно щастливо,
винаги усмихнато, докато не срещна момче на страстта.
От онзи миг, в който го видя, ...
Липсата ти стана ежедневието на делника ми:
започвам да свиквам с неизменното ù присъствие.
Искам само да затворя страницата на чувствата
и да отворя страницата на равнодушието.
Ръцете ми – забравиха жадуваното тяло. ...
Ще се присмея аз на себе си.
Без повод ще се оправдая безогледно.
Ще те сънувам в царството на тишината
и в съня си ще те гледам премрежено.
Стрелките на огромния часовник ...
Курдисан в центъра на глупоста,
изкачвам се надолу, пропъждайки моята собствена неволя.
И, в бавния ритъм на дъжда, изгасям лампите,
канейки мислите на мойта воля.
В сенките на бляскавия свят проблясквам и се крия, ...