Poesía de autores contemporáneos
Много съм тъжен 🇧🇬
и какво от това?
Пуснах си брада
и вече не спя в тъга...
Сега 🇧🇬
когато животът ми
се превърна във въглен
и когато вече нямам причина
да се обръщам назад ...
Какво очакваш?!? 🇧🇬
очакваш ти от мен сълзи,
да викам да крещя
и в лицето да те обвиня…
Но мисля да замълча, ...
Странен, но специален 🇧🇬
Ти за мен си нещо странно,
нещо твърде идеално.
Но взе да става опасно,
защото стана ми ясно, ...
Зимно слънце 🇧🇬
на закопчани с бастуни-щипки
към земята старици
* * *
Река ближе сняг ...
Пиша ви с пера от лястовици бели 🇧🇬
Пиша ви с пера от лястовици бели,
с гълъб ви пращам своите послания.
Душите ви не са ли зажаднели
за обич, за мечти и за желания. ...
Тихо 🇧🇬
приспиват с омайна наслада,
луната срамежливо наднича
в тихата, тихата стая.
Нижат се невидимо дните, ...
Лъжовен стих 🇧🇬
Ще ме лъжеш, че ти пука кой съм.
Ще излъжеш, че сънуваш време.
Ще ме лъжеш, че ме мислиш как съм.
Ще излъжеш, че за мен си бреме. ...
Отпътуване 🇧🇬
на Радко Радков
Днес последният рицар си взе наметалото,
метна кръст на гърба си и тръгна.
И не чу как отчаяно тракат клепалата ...
До скорошното аварийно кацане 🇧🇬
едва повдигнати на обед, в единайсет,
и мърлява разрошена походка
до чашата с кафе, едва довлечена,
след цяла нощ. От писане съм болна, ...
Сърца 🇧🇬
поднесено с мълчание
сърце тревожно
хляб и сол
приказка сладка ...
Библия с неписани слова 🇧🇬
и сова грабна нечия душа,
а моята – молитвено мълчи
пред библия с неписани слова...
О, Съднико, мен – смъртния – разпни, ...
Д(т)ъга 🇧🇬
Капчици дъжд по стъклата,
мъничко тъжни се стичат;
заедно във самотата,
гонят се и се привличат. ...