/ по Таня Луковонемудорству /
Аз ноти ще ти нарисувам...
Със стих ще пееш... Ще се упиваш...
Тревоги, грижи ще убиваш...
Но ти, но ти - не си отивай... ...
Какво правя, знаеш ли!?
Знаеш ли колко съм жалка...
От снимките днес ми се усмихваш,
а аз от тревата сякаш съм по–малка...
И отново чашата ми плаче, ...
Как лъжеш само, циганино мръсен!
Говориш, че съм хубава и млада,
че диамант за теб съм тихо скътан,
надежда и нечакана награда.
Как лъжеш, лицемернико потаен! ...
Душата ми е като буря, заключена в подземие-затвор...
И чувам само удари и тътен, когато вън е тихо и когато спя.
Денем от очите ми поглежда бездушна, млада самота
със дрехи и със грим небрежни - навсякъде и винаги жена.
И странно е, че винаги се смея - рисувам си усмивките сама, ...
Задуши ме във прегръдките си, нека
поне веднъж да изгоря от страст.
Не един цитираше безброй поети,
но сричаше в сърцето ми без глас.
Не един ми обещаваше звездите ...
Усещал ли си светлината в мрачен ден? Докосвала ли те е топлината в мразовита нощ? Избърсвал ли ти е сълзата някой с усмивка, с топла дума в ден обикновен? Подавал ли ти е ръката си приятел, когато паднал си и мислиш, че животът спрял е в тоз момент? Живял ли си за друг с молбата да се спаси от болк ...
Кога за последно си бил влюбен, както сега,
не искаш ли заедно да споделим тази магия,
която дава живот и сила на нашите сърца
до край да се борят и обичат.
Отведи ме там, където за любовта ...
Блести в сърцето, осветява пътя ми, грее като слънцето в небето. Топли ми душата. Слънчев лъч си в сърцето и душата. Светлина по пътя. Слънцето в душата. Това си ти, любима моя Светла.
Дали не беше грешка да се върна?
Не съм ли натежала от умора?
Защо ли трябваше въобще да зърна
бащината къща. Там. И двора.
Дали не беше грешка аз да вляза ...
(из цикъла "Вицове в рими")
По волята на здравната реформа
Иван Петров (доцент гинеколог),
във общото мазе на 8-ми блок
в квартал “Надежда”, с тъста си заформи ...
Зад черния престол на тишината
се крият сенки пъстрочерни -
вятърът отнася ги, изчезват
сред хаос, лют и неприветлив.
И аз, и ти сме сенки, скрили се ...
Не мога да повярвам, че трябва да забравя… всичко.
И първата ни среща, и как настръхваш
и трепериш, и въздишаш...
При всеки мой допир…
Не бързай… Ела, протегни си малката ръка, ...
Природата, къщите, ето, небето отгоре,
шепнат нещо, или страховито бучат.
Сигурно много е важно това, за което говорят,
но още по-важно това, за което мълчат.
Ние с теб сме съгласни. Понякога спорим. ...