Poesía de autores contemporáneos
Нов стих половин година по-късно 🇧🇬
тихо изгнива от вчера.
Паднал и смъртно ранен,
себе си „Днес“ не намери.
. ...
Сърце 🇧🇬
цъфнало дърво,
жужене на пчели,
спокойствие извикано,
радиосигнал, ...
Краят 🇧🇬
сред прашасали мечти.
Бавно тялото умира
пред затворени врати.
Душата бавно се издигна. ...
Как 🇧🇬
Споделена ли е, както при мен тя?
Готова ли е жената отсреща
с теб добро и зло да посреща?
Готова ли е на всичко за теб, ...
Погубен 🇧🇬
Върнаха се моите спомени...
в осъзнатото минало.
Там е тази история
за това - какво бе станало. ...
Първият в живота ми 🇧🇬
обичах те,
въпреки че бях дете,
влюбих се,
и срещу всички хорски приказки ...
Театър 🇧🇬
ще пълня със сълзи очите си,
горчивата болка ще тежи на сърцето ми,
така ще бъде до края на дните ми.
Зад своята маска аз ще се крия, ...
Надеждино поле VIII 🇧🇬
Не стихвал копнежът в гърдите,
не леквал и робски ярем
и ето: настръхнали дните,
потръпнал султански харем. ...
Пеперуди 🇧🇬
украсяват нищетата на града!
Малки, тънки, прелестни крила,
прелитат устремено към красота!
Безгрижни, волни и щастливи ...
Безброй пъти 🇧🇬
но сякаш на сериозно не го приемаш ти.
Безброй сълзи изплаках,
но това не го виждат твоите очи.
Безброй пъти в кладата изгарях, ...
Опорочен свят 🇧🇬
Тя - пъпчиво кървяща, зловонна,
неповолна и страшна съдба,
безпощадната криза световна
в глад обрече милиони сърца. ...
Детство 🇧🇬
По моите улици стъпва дъждът.
И даже не дишам, а говоря със истини
за това колко често ми спира дъхът.
За това, че във къщи е толкова пусто ...
Невъзможност... 🇧🇬
отпиваща безмълвно всеки звезден цвят потаен...
Безспорно е - зависим от възможността нощта ни да е тъмна,
но понякога човек е длъжен да не бъде във желанията краен...
Небето винаги ни подарява по едно вълшебство, ...