Върви си, аз няма да те спра,
сълза едничка няма да отроня,
усмихната ще ти помахам с ръка,
ще гледам как се скриваш зад завоя.
А после тихичко ще се обърна, ...
И тази вечер щастието е в ъгъла забутано,
а сенките са остри като зъби.
Самотните души усилено строят иглута
с надежда, че не всичко е загубено,
припалват своите мънички огнища, ...
Много ли струва?
Много ли струва, кажи, една нежна дума?!
Радост в нечий очи... после обич безумна.
Много думи да кажеш можеш със обич
и след тях ще изчезне всяка страшна тревога. ...
Добре дошъл отново във съня ми!
Свали сакото! Чувствай се добре!
Луната днес празнува пълнолуние -
пийни със нас абсентово небе!
Ще пием... няма да си кажем всичко ...
Хвалби от мен не ще и да чуеш,
за перчене с пари ти забрави,
жени за кинти не съм си поръчвал.
Мразя кучки - това разбери!
Явно била си лъгана доста, ...
Преди да съм затворил завинаги очи,
преди тихо от теб да си отида,
искам пак твоят глас да прозвучи,
за да забравя новата обида...
И нека слънцето навън да грее, ...
Край морето отново е пълно с живот -
палав бриз над скалите се носи,
от вълните омайно ухае на плод,
а очите задават въпроси...
Топли длани се докосват с любов ...
Очите ми - два извора дълбоки.
И често са препълнени до горе.
Изпиваш ги до дъно. И жестоко.
Оставяш ги пресъхнали и слепи.
Очите ми - две пламъчета - свещи. ...
Не искай, скитнико, от богаташа
да разбере какво е да си без подслон.
Не чакай от глупака разум.
А от разумния да пее под дъжда.
Но искай, скитнико, от ветровете ...
Вече не бързам да разчиствам след себе си,
да се гледам в огледалото до ослепяване,
да репетирам наум думите си към теб,
ситуациите отново да проигравам.
Вече не се тревожа и как изглеждам, ...
Три ясена стари на хълма стояха,
щом буря захване – за ръце се държаха.
Всяка глътка вода на три се делеше,
по пладне овчарят под сянката спеше.
Пътник далечен отнейде пристигна. ...
Помня я София - вой на сирени
секваше в тъмното детския сън,
тътен зловещ на летящи хиени,
танц на прожектори в бездната вън.
Слизахме бързо по тесните стълби, ...