Poesía de autores contemporáneos
Превърна ме... 🇧🇬
Реших да накъсам
любовта ти на парчета.
През пространството има
нишка, която ни свързва. ...
хайку 🇧🇬
преодолявайки се...
венец от тръни...
Морско 🇧🇬
като че ли отдавна е било
когато тука съм заставал,
вперил надалеч око.
Като че ли тогава съм те виждал, ...
Деня, в който не те видя 🇧🇬
е ден на мъка и тъга.
В сините очи, ако не се огледам,
се чувствам тъжна и сама.
Дали в любов прерасна нашата игра? ...
Вечната река 🇧🇬
китарен звън ветреца лек довя,
изплашената птица отлетя,
рибари носят мрежи и весла.
Залязва слънцето на небосклона ...
Харесвам те 🇧🇬
Звездите пак блещукат на небето…
и ти си там сред звездното море.
Харесвам те, харесвам ти сърцето!
Обичам аз усмивката на твоето лице! ...
Когато смърт очите ми затвори... 🇧🇬
Когато смърт очите ми затвори,
ако заплачеш тъжен и смутен,
с ръцете си земята ще отворя!
Да те почувствам близо пак до мен! ...
Ж.К. Орел, бл. 2, ап. 12, ет. 4 🇧🇬
Когато пясъкът е слънчоглед?
Мога ли да знам сцената, от която съм роден?
Въпроси, всеки Божи ден аз споря с вятъра!
Какво от това, че съм жив? ...
Залез 🇧🇬
С червени нокти залеза дере.
Денят блажено се отпуска
сред разтвореното деколте
на вечерта, пламтяща диво ...