Душата си оставих при морето,
а тялото наказах го със вас.
Заплувах в хорските вълни, където
няма лятно време, а е вечен мраз.
Не крия - често пишем си писма, ...
Хей, сладур платежоспособен,
знаеш ли че в тебе аз се влюбих?
Имам нож в сърцето си забоден,
целия си ум по теб изгубих.
Аз съм много готина и сладка, ...
След августовска мараня, почти внезапно,
на кръстопът пресичащият вятър
единствено недооткъсна лист с власинки златни
и завъртя във валс сърцето на липата.
През стъпките им преваля смехът на есен. ...
След теб е трудно да политна.
И все по-тежко стъпвам по земята.
След теб не мога да сънувам
на полетите звездни чудесата.
И песента ми вече не е песен, ...
Ела, любов... готова съм за тебе,
без дрехи и с сърце, протягащо се...
обичта ти, цялата, да вземе.
Ела, хвърли се върху жадното ми тяло,
покажи какво ú е на вълната, ...
Повяхнала от вчерашния дъжд,
но сгушена на стареца в ръцете,
си спомня мъчно - как веднъж
убиецът бе стоплил си сърцето.
Умората я мъчеше от скоро. ...
Плащай си. До утре ще ме любиш,
после ми разправяй за звездите.
Отдавна ветровете ми се случват -
не ми ги обещавай във косите.
И залезът е... с цвят на френско сирене; ...
Догаря цигарата самотно в пепелника,
пламъкът заглъхва, потушен от сълзите,
остава само една-единствена искра,
чезне бавно и изгаря...
Приближава краят... ...
Ето, приятел, вземи от сърцето ми.
Просто така... Затова, че ме чу.
Има от слънце, море, от небето ни,
има от пролетен звън на капчук.
Ето, приятел, давам ръката си, ...
Измислям си спасителни условия,
захваната за тях да оцелея.
Едно одеяло - да се стопля аз през зимата.
Едно дете - да ме накара да живея.
Един съпруг, за да съм потребна, или пък той на мене. ...
Когато вън настъпва мрак,
Самотата тайно ме поглежда,
опитва се да се промъкне пак
до мен да седне, с тайната надежда
да я прегърна с двете си ръце. ...
Жената-кучка. Стряскащо звучи,
нито нежно, нито романтично,
а някак плашещо за мъжките уши,
за "дами" и кокетки - непривично.
Тя силна е... и много нетипична. ...
Умирах понякога от близостта ти -
макар смехът ти да ме топлеше безкрайно!
И докосването беше свежо, като уханно мляко с какао...
Понякога бях твърде далече –
макар да говореше сладко! ...
Събличай ме, с поглед ме събличай,
пред твоя поглед искам да изгарям,
от мен тревогата ти бавно свличай,
аз искам да съм твоя цяла...!
Докосвай ме, ти знаеш как, не спирай, ...