Poesía de autores contemporáneos
Ти си моят хероин 🇧🇬
и излезе нощната, пълна Луна,
сърцето ми силно започва да бие -
желание усещам да те целуна...
Да ме обгрее твоят нежен аромат... ...
Тъга 🇧🇬
аз не мога да заспя.
Странно…
за какво ли тъжи моята душа?
Плясък на вълните отвън разцепва тишината ...
Притихнала е вечерта 🇧🇬
в очакване на нещо истински незримо.
Притихнал е и в мен света
и чака днешното неповторимо,
което идва тука и сега, ...
Две козленца 🇧🇬
Виж ги – като две момченца
скачат, гонят се из двора.
Ех, че радостен е Боре!
Като гледа и не трае – ...
Случайна среща 🇧🇬
дали ще ме познаеш?
Ще спреш ли?
Ще ми подадеш ли ти ръка?
Ще си спомниш ли за времето, когато ...
Демонът в теб се всели 🇧🇬
духът в тялото ти се завръща.
Събужда те от съня и нищетата,
в която живееш, те обгръща.
Взираш се в невидимата светлина, ...
Един живот си отива... 🇧🇬
още един смях притихва,
още едно сърце спира да пулсира,
една душа отново си отлита...
И следва порой от сълзи, ...
Малки парченца любов 🇧🇬
докоснеш ли я, тя ще потрепери,
ще зазвъни, а после ще се скъса
и пулса ми до края ще отмери.
Ще зная, че остава още малко, ...
* * * 🇧🇬
- Тогава днес на наивността си се вричам!
- Толкова мъчно е да обичаш...
- Тогава нека на мъки вековни без край да се обричам!
- Толкова глупаво е да обичаш... ...
Чашка сбръчкано-безцелна капчица любов 🇧🇬
Аз и моята приятелка- СЪЛЗАТА...
Просто на по чашка пияна болка...
Отново галим се нежно,
сгушени една в друга, ...
Полет 🇧🇬
някъде по пътя…
ще го намеря,
даже и сама!
Сълзите си изтривам, ...
... (само крачка... е нужна) 🇧🇬
... е нужна
животът е страх
потреперва
със нашето тяло ...
Многоточково 🇧🇬
с която да си спомня, че е минало.
(по малките усмивки те познах
и онзи поглед, дето ражда зима.)
Но чакай, да си спомня тишината, ...