Тази сутрин се усмихвам и си мисля за днешния ден.
Как ми се иска ти да бъдеш до мен.
Докато имам кръв във вените, ще успявам .
А проблемите ще ги посрещна с усмивка.
Не винаги под слънцето се скиташ, ...
Вода пия - жаден ходя, китчице омайна!
Под сърцето си я нося нашта малка тайна!
Жена имам, деца имам, ала чакам рожба!
Вечер лягам - не заспивам, денем се тревожа.
Семенцето е във тебе, двама сме го рътили! ...
В кварталната кръчма – уютно и прашно...
Работното време със чаши броим.
Дрескодът е анцуг и чехли домашни.
И всеки със всеки е царствено мил.
В кварталната кръчма – уютно и прашно... ...
Нощта е пияна от дъх на липи.
От влюбени стъпки, нощта е пияна.
Налей ми коняк! И на тебе сипи!
Да пием любов – тази нощ е пияна!
А после безумни, под тези липи, ...
По отнетото ми бъдеще тъгувам,
отдавана е отнето, не от теб,
че сред звездите няма да пътувам
и вечно ще се скитам в празна земна степ.
Обет съм дал, когато го отнеха, ...
Ти искаш стих на теб да посветя.
Аз също искам много да ти пиша...
Да можех, всички хубави неща
бих сбрала, бъдещето твое да закича.
Дарила бих те първо с младостта, ...
Да вярвам, да бъда на мечти неземни робът.
Тревога, очакване на щастие да влача чак до гроба.
Омразата към празната химера...
До какво ме отведе, какво ми намери?
Но кога ще изгрее и моята усмихната луна? ...
Искаш ли да ме превърнеш в руина?!
Всъщност аз едва ли съм онази
крепост, за която дълго си мечтал?!
Крепостна е само моята душа,
с ей такива зидове дебели. ...
Във твоя стих оплетена се лутам.
Очите ми крещят със ням възторг.
В душата ми се гонят пеперуди,
а мисълта е звук на ловен рог.
И ето, пак се сблъскват сетивата, ...
По кожата ти ще рисувам
По кожата ти ще рисувам огнени езици,
но от мойта страст не ще те заболи,
в отговор на моралните плесници
обич ще ти върна, разбери! ...
Учителко любима, учителко добра,
ти - вечна вдъхновителка в нашите сърца.
Учителко прекрасна, тази дето ни плени,
и научи ни, че в живота сме сами!
Ах, не беше лесна твоята задача, ...
НЕ НИ ВЯРВАТ НА НАС ЧОВЕЦИТЕ
Морето от унес се разбуди
с прилепнали от розово клепачи.
На Съня по скулите се стече нежен огън.
Брегът припари лунноматов ...
Всяка нова сутрин, щом отворя аз очи,
нещо в моите гърди ме свива и боли.
Болка от щастие, за миг видяно
и съдбата да остане в миналото неизживяно!
А сърцето, клето, бавно умира ...