Poesía de autores contemporáneos
Среднощно 🇧🇬
Изчерви ме със думи, прошепнати в зимния мрак.
И притискай ме силно, така че да чувствам сърцето,
как разкъсва гръдта ти, полудяло в очакване пак.
Като залез през май, в мен потъвай - пламтящ и въздишащ, ...
Лъжата 🇧🇬
но с нея ставаме трима.
Без нея не можеш и ден,
тогава ще бъдеш без мен!
Не вярвам в любовта ти, ...
Статистично 🇧🇬
Не се научихме да си прощаваме взаимно.
Ти бе възможност, аз пък - вероятност,
събираше ни само N-тата интимност.
Деляхме се на хилядите многоточия. ...
Младостта ти се възражда 🇧🇬
в утрото на пъстроцветен май
лъчезарно, трепетно - красиво
внучето в ръцете ти сияй.
И усмивката на Мона Лиза ...
В "нашето" кафене 🇧🇬
Ало! Как си? Приключи ли работния ден?
Искаш ли да се срещнем и пием по чашка кафе?
Добре! Разбрах, след минутка тръгваш към мен.
Как къде! "Минерал Сувенир" - в "нашето" кафене. ...
Усмихнати бъдете 🇧🇬
УСМИХВАЙТЕ СЕ ПОВЕЧЕ И БЪДЕТЕ ВЕ ...
Тронът на поета 🇧🇬
той тръгна и не спря, докато
пристигна във палата златен,
пропил се с мрак и мисли грешни.
Пристъпи прага непристъпен ...
Зимна нощ (без сняг) 🇧🇬
последния крясък
на късния нощен трамвай.
Животът във него,
тежък от делници, ...
Дете на България 🇧🇬
Крещеше срещу мене тя,
готова сякаш да ме изяде
и аз не знаех откъде
родила се е тази сила! ...
Недо... 🇧🇬
разкъсай тази тишина,
дъхът на дивите къпини
да стане моят начин да крещя.
Не искам да сънувам облаци, ...
Вземи си я... 🇧🇬
на брега на острова на тъгата и на самотата.
Търсих аз някой, като мен останал сам,
но уви, така и не намерих никой там!
Покрай брега минаваха кораби много, ...
Tова съм аз 🇧🇬
Стремежи, стъпкани в калта.
Усилия, на вятъра пръснати.
Един заглушен глас.
Това съм аз... ...
Виртуална любов 🇧🇬
Помете всяка болка и тъга.
Накара ме да те обикна, тъй както никой друг не съм обичала сега.
Бленувах аз за всеки миг, прекаран с теб.
Да чуя пак гласа ти нежен в ухото мое. ...
Дали 🇧🇬
ако днес ти призная,
че две души се борят в мен
и коя ще надделей не зная?
Дали ще ме утешиш, ...
В подножието на Бога 🇧🇬
вяли приказки измисля в захлас,
непокорно... думи редеше,
ослепявах се... беше в анфас.
Беше мрачно, макар и лирично, ...
Мечтите - моето богатство 🇧🇬
запрашили по лустрото на дните.
Летейки, никога не моля,
и не събирам в силози мечтите.
Родени в сън, в очите ми потичат. ...
Без илюзия 🇧🇬
събуждай ме със ясна мисъл
и разширявай хоризонта!
Неизменно - всеки миг
тонове в нюансите улавяй, ...