Пожелание за обич
Аз искам да ви разкажа, но нямам думи,
които са способни да опишат това -
вълнението когато ме целува,
или когато гали моята коса... ...
Поисках аз да бъда твойта светлина,
разпръскваща ти цветове и красота,
която те спасява от демоните на нощта.
Поисках аз да бъда твойта сила,
помагаща ти бурите да устоиш, ...
Сърцето ми е мрачен, леден храм...
И Боговете кървави не моля...
Изгубих всичко, за да го създам –
железен и студен по моя воля...
.......................... ...
Картина ми посвети, художнико,
в която себе си да открия.
Със свежи и пъстри цветове, художнико,
защото това съм аз, не крия.
Песен ми посвети, музиканте, ...
Твоите очи в мен се взират.
Усещам в погледа ти страст.
И чувствата яростно извират,
над душата и сърцето взели власт.
Пожари в нас изгарят сетивата. ...
Вярата - това е истината.
Когато вярваш, те лъжат - това е истината.
Когато си верен, ти изневеряват и това е истината.
Щастието е истината.
Щастието не е безконечно - това е истината. ...
Завърнах се, но само част от мен,
оставих нещо скъпо там при теб.
Видях, болях, бе кратък този ден,
а днес думи не намирам за куплет.
Топя в мастилница перото черно - ...
Войници на нощта!
Нощта е замъкът на бездуховните войници,
разпрострял безкрайните стени,
предпазвайки със гордост от горящите езици
града, обречен да не спи! ...
Вятър разресва косите на залеза
с гребен от сребърно-бяла луна.
Облаци в розово греят запалени,
миг, преди да ги почерни нощта.
Стъпки последни от летните дни ...
Главата крия в сълзи наместо в пясък
и дланите събират гняв и празнота.
Мълчание личи в мен наместо крясък.
Какво си, щом погубваш ме така?
А моите очи присъда ти чуха, ...
Непресъхнали сълзи давят копнежите
и пропадат мечтите ми в бездна от мрак...
В душата ми не цъфнаха розите, свежите.
Създадох си от крясъци самотния свят.
Пребродих го целия – нашир и надлъж. ...
Той никога не беше казвал "мамо"
(за него тази дума беше чужда)
Роди го и умря - като пиано,
в което няма ритъм - и пропуща...
Дори очите му не помнеха лицето, ...
Заспали са само лошите чувства в мен.
Не зная къде за ръка ще отидем със Мрака.
Снощи бяхме на гости само на Вечерта, смуглата му красавица.
Все още съм буден, а той - уморен.
Досега е прибирал Деня. ...
Къде беше ти, когато се нуждаех от теб?
Когато плачех и шепнех „Обичам те"?
Когато душата ми се скова в лед
и разби се моето сърце?
Къде беше ти, когато проклинах ...
Докосвам те. Със дъх. Насън.
Със мисъл. С болка. С притеснение.
Докосвам те с телефонен звън,
с интернет, спрял в дъждовно време.
Докосвам те. С глас. С интонация. ...
Влезе в живота ми, а не те исках.
Намести се в сърцето ми, а не те исках.
Всяка твоя дума ме караше да мечтая, а не го исках.
Сега остана само тъмното миналo, което не искам.
Болните спомени, които ме убиват по малко. ...
Във топлината на чувствата есенни,
с дъх на циганско лято - сам си.
За какво? И защо да съм истинска?!
Щом си сам, щом си сам -
с мен, във косите ми - щом си сам. ...
(по повод "Разговор с Герака" на valiordanov)
Грешници сме - някак си неволни,
препъваме се в смешни суети.
Мечтите ни са дребни и позорни,
а вярата ни - сдъвкана скимти. ...