Аз спрях да пиша, заклех се...
Скъсани листове - разпилени по пода...
душата ми разкъсана стене.
Ръцете ми треперят от изнемога,
а аз съм мъртва вътре в мене... ...
Отново илюзия, празна заблуда,
пропява във мене любовният звън,
обхванат от тайнствена, дива полуда,
невярващ повтарям: "Дано не е сън!"
Огън игриво от очите наднича, ...
Като изтъркан стар рефрен,
като клише, повтаряно хиляда пъти,
дойде объркан, тих, сломен...
... изтръпнал бе светът за няколко минути...
И после в ритъма на блуса ...
Когато говоря с теб, пролетен вятър вее в косите.
Когато говоря с теб, топло слънце блести в очите.
Когато говориш с мен, сякаш ангели пеят в небето.
Когато говориш с мен, пурпурен залез гори в морето.
Щом заговорим с теб, гларуси шепнат песента на вълните, ...
Помниш ли още ти летните вечери,
тихия залез над морните морски вълни?
Алени пламъци бяха обагрили
светлия поглед на твоите лазурни очи.
Помниш ли още прохладните вечери, ...
Събира се по капка. И горчи.
Със черна жлъч се втурва по кръвта ми.
Препълва ме, клокочи и кипи!
От мен прелива в кървави салкъми.
От кожата ми шипове растат. ...
ВЪПРОСИ КЪМ ЖИВОТА
Какво трябва да направя,
за да мога грешките си да поправя?
Какво ще става оттук нататък,
ще изчезне ли и от вярата ми последния остатък? ...
Аз виждам те в тях, а понякога не.
Ту си старица, ту малко дете.
Но никога не си както тогава -
женствена, млада. Нима те забравям?
Очи мили сини, зелени и черни, ...
Мон амур, тази Коледа е виолетова.
("Силвупле, две еспресо, гарсон!")
Да се стоплим за малко с кафето,
във бистрото, обляно в неон.
Няма нищо по-хубаво (знаеш го!) ...
Забравих смисъла на думите.
Мъгливо е. И нямат цветове.
... Когато бях дете мълчах тъй дълго,
че майка ми ме водеше на лекар
да разбере какво ми е приседнало. ...
Съдба - Аз съм твоят нов жених!
След безброй деца, чийто дъх отне,
майчински целуна мойте устни
и прекърши детското сърце.
Самота - Аз съм твоят нов жених! ...
... ЗА ДА РАЗБЕРА...
Кажи, че ме обичаш, извикай го в лицето ми,
за да го запомня, да разбера, че е така.
Както само ти го можеш – докосни сърцето ми,
обичам те с всяка частица от моята душа! ...
В раковина нося пясъчните си дни
и все по-често не чувам морето,
мидата на ухото ми е пробита от остри черупки -
другата, пуснала котва във сушата.
Когато броя песъчинките, съм внимателна, ...