Различен съм от силните мъже.
Ръцете си с мастило вечер цапам.
Мечтите - пеперудени коне,
свирепи са, но никого не хапят.
Сам оседлавам своите тревоги ...
Душата ми е като стихотворение
от книгата на някой рафт,
потънала в гибелно забвение,
с годините събрала купчина от прах.
Душата ми е стихотворение, ...
Тихичко на вратата се почука
и сърцето ми лудо заби,
усетих - с теб, самота, съм до тука,
живота с прекрасен дар ще ме дари.
Ръка протягам някак неусетно, ...
Болезнени спомени над мен все кръжат,
незабравени спомени за радостта...
По запомнени рани белези пълзят,
с неизбежно отмъщение на паметта...
Понесени вълшебства с коварни трели, ...
Като слънце кожата ти ще докосвам...
Като дъжд душата ще измивам...
Като огън ще те омагьосвам...
Като буря силата ти ще изпивам...
Като вятър пак ще те прегръщам... ...
Небето се изрони като слънчоглед
и мокрите му семена посипаха земята.
Душата ми се лута като самолет,
потънал в мрачната прегръдка на мъглата.
Отгоре облаци се карат гръмогласно, ...
Проклинам те и нежно се усмихвам:
„Бъди проклет във вековете!”
Проклинам те и лекичко намигам:
„Споделя с мене греховете,
сега във ада ще гориш със мен... ...
ядосан облак на небето мълнии мята
гръм и вятър къртят от душата ми мазилка
прашинка по прашинка аз изчезвам
там отдето изход няма
и не ще аз бродя пак по таз земя ...
О, ти не знаеш що е да обичаш,
вкаменено от любов сърце,
и не помниш що е в клетви да се вричаш,
паднал някъде на колене.
О, ти не знаеш що е да очакваш ...
Студено е и мрачно. И вали.
Природата за лятото ли плаче?
От нейната ли болка ме боли,
дъждовните сълзи какво ли значат?
Небето пак е тежък похлупак ...
Не мога да повярвам,
не искам аз да помня
за моите другари и за счупената стомна.
Как тука под луната весело се смяхме,
как скитахме в житата и с вятъра вървяхме. ...
Ухание на сънища
долавя всеки ритъм на сърцето!
Ухание на приказка и нощ, полуизмислена,
му подарява само гъста утринна мъгла.
Ухание пристъпва тихо, ...
Честит рожден ден! Днес ти пожелавам:
Бъди ми жив и здрав! Бъди честит!
Сърцето си във знак на обич ти дарявам -
сърце, в което ти си скрит.
Желая ти да бъдеш много силен! ...
укротила съм се, карлито
дори не дишам като хората
едва, едва поемам дъх да не прогоня листата
на есента
покриха ме,скриха краката ми в нежни окови ...
На самотата непрогледната тъма
с воал от безнадеждност ме обгръща.
В незнаен ужас мрак и пустота
като бездънна пропаст ме поглъщат.
Смразяващият зов на вечността ...
Може би е топло там, където си,
а може би има студ в твоите очи.
Може би слънчеви са дните ти,
а може би вали – там, където си...
Когато „може би” е колебание, ...
Тя винаги се връща в полунощ -
безумна, безнадеждна и унила,
във себе си на всекиго простила,
ала сама със себе си на нож.
Тя винаги го моли за любов, ...