Вървях... А есенният вятър ме обгръщаше.
Проникваше в мислите ми хаотични,
които лутаха се в неразбраното. Завръщаха
на дните летни топлината. И практично
заметнах шалчето, което пазеше ...
Въпроси
Животът е като в пустинята вода:
сега е тук, но в миг изчезва без следа.
И питаш се: защо ни Бог създава?
Защо престоя земен тъй бързо прекратява? ...
Съкровище прекрасно, безкрайно те обичам
и за теб във всичко аз се вричам.
Толкова ми липсваш и се чувствам сама
и май, че много дълга ще е нощта.
Целувка изпращам ти от моето сърце, ...
Когато над града се спуска мрак
и светлината слънчева оплакваш,
когато от небето молиш знак
и питаш се смутен какво очакваш,
седни и затвори за миг очи. ...
Замислям се понякога, какво е живота!
Радост, веселие, любов, красота –
старост, униние, скръб и тъга!
Тогава възникват въпроси безброй:
защо човек се ражда, какво всъщност е той!? ...
Несметните богатства на света
не са ми нужни. Ти ми даваш всичко.
Какъв ти блясък? Що за суета?...
Обичам те. За острови не мисля.
Изтръпнала - на колене пред Бог ...
Ти слънцето си, аз пък синевата.
Ти - камъка, а аз пък съм водата.
Със силата си искам да те вая.
Ти птица си във полет, във простора,
а аз пък вятъра - в море от... хора. ...
Толкова е просто, аз от тебе искам
до мене ден и нощ да те притискам.
Няма да те имам цял живот назаем,
така просто не мога да изтрая.
Теб обичам най-много на този свят, ...
Бягам с кораба, свършил пътя си в рифове.
Разлетяха се късове цветни мечти.
Ето, пак не заспивам. Галя грифа
и е тъжна китарата, а в душата боли.
От себе си бягам. От този, когото обичаше. ...
Промени се... вече не струваш.
Защо на друг се преструваш?
Чужди устни насила целуваш...
Правиш ли се или наистина не ме чуваш?
Умът и сърцето от лъжи едвам изнемогват, ...
Очите ми са пясъчни часовници
с прогнило дъно, тъжни и обременени...
Не им помагат никакви съновници...
Кошмарите поглъщат жадно
в неистово желание за малко време. ...
Ще галя само твоите ръце,
с целувки аз ще обсипвам твойто тяло.
В едно с твойто ще бие моето сърце,
ще бъда най-щастливата жена в бяло.
Ще се врека във вярност до смъртта, ...
Душата ми отдавна си отиде,
отдавна нямам нищо в този свят,
погребах я и бързо си заминах,
останах само с болка и тъга...
Душата ми отдавна ме намрази, ...
Отплуването на Титаник
Отново зазори след дългата полярна нощ,
подводни айсберги от ледовете се родиха,
напукаха се те, при първите о` слънчеви лъчи,
заплуваха на юг някак си тихо, тихо, тихо. ...
Измислих те. Красив, добър – неистински.
И дяволски измъчван от измислици.
Не знаех, че душата ти е с болка бременна,
ръката ти – ръка, в която никой не е вярвал.
Измислих те. Прости ми. Вярвай ми - ...
Кажи ми?
- Към този, който ме чува! Кажи ми!
- Не беше ли ехото от капещи сълзи!
- Към този, който ме вижда! Кажи ми!
- Не беше ли слънце, изстина! ...
Защо се връщаш по път, който те отдалечава от теб?
Прашен завърна се преди и сега отиваш отново блед.
Забрави, прескочи онези стари болки, които позволи.
Не се предавай и сега, малко остана.
Забрави срама... ...