Poesía de autores contemporáneos
Красива си! Защо не ми стига това? 🇧🇬
и пъстрия, попрезрял вкус на деня
долавям с небцето си. Толкова пусто
е някак... И хладна е вече нощта.
Признавам – опитвам да те харесам. ...
Добър вечер, Самота! 🇧🇬
Влез! Не се притеснявай!
Ще ти подам даже ръка.
Виждам, че пътя не си го забравила.
Добър вечер, приятелко стара! ...
След първата голяма раздяла.. 🇧🇬
Опитах се да му простя...
Ала сблъсквам се с омраза!
Все в душата ми е тя.
Бунтувам се срещу стремежа ...
Омръзна ми 🇧🇬
да съм смирена и добра...
Омръзна ми от този театър,
изтъкан от лицемерие и суета!
Защо забравихме да бъдем хора? ...
Песен 🇧🇬
Животът не е толкова лесен.
Животът е една средна участ,
между грехове и тъмна пропаст.
Животът е стремеж, копнеж и блян, ...
Ти си този... 🇧🇬
Изведнъж в живота ми се появи...
Не мога аз да мисля денем,
а нощем в сънищата ми се настани.
Ти си този, който в сърцето ми живее... ...
Алборан 🇧🇬
слънце, вятър и море в едно трио
Дъждът вали, останах сам,
тревожен стон на Алборан,
в косите музика се стича, ...
Невинен 🇧🇬
Заставаш гол пред всички ни,
но кои сме ние да те съдим?
Коя съм аз, та да осакатя душата ти.
Мога само и аз да те забравя, Скъпи мой. ...
През кашлица 🇧🇬
и скърцането на вратата се надсмива над мрака и чака -
тишината.
Ха-ха!
През кашлица разсмя се краят недовършен... ...
За вината ти 🇧🇬
писмо ти пратих.
За мойта отлетяла вяра,
за мойта мечта еднодневка.
Пише: ...
нещо лично 🇧🇬
което ми пращаш
не е болезнено
тихо
в кръвта ми се влива ...
Зад пурпурната завеса 🇧🇬
но аз мога само толкова..."
от посредствения автор
Зад завесата от пурпурна коприна,
сред нежната забравена мъгла, ...
Смисъл, който ти си знаеш... 🇧🇬
който ти си знаеш...
Смисъл, скрит,
от устни страстни и горещи...
Смисъл, велик, ...
Любовта е... 🇧🇬
Една рана в твоята душа,
която изгаря без милост твоето сърце
и те оставя отправен към небето с молещи ръце.
Какво е любовта? ...
Да възпееш живота 🇧🇬
и своите бленувани мечти.
Възпявах срещи и раздори,
възпях и болката дори.
Възпявах не една, не две надежди ...
Минотаври 🇧🇬
да се завърнеш жив от Лабиринта.
Не взе кълбото ми - захвърли го сред драките
и то - навърза се на хищни бримки.
Косата ми - развяват ветровете на Егея. ...