Мразя те, това искаше, нали?
Мразя те, ти сам си го направи, разбери!
Мразя те, мразя те...
нека при тези думи да те заболи...
Ти не си вече нищо за мене, запомни! ...
>>> На разсъмване е тихо, много тихо...
Дали е толкоз тихо на разсъмване?...
Звездите от умора бавно мигат.
Бледнее им ликът от недоспиване.
Прозявайки се, тръгват да заспиват. ...
Изгубих се, за да те намеря,
устремно пътувайки към теб,
потопих се в твоята безбрежност
в непознат за мен магичен свят.
Пробиваше ме със копнежност, ...
Вече е време
Вече е време да бъда щастлива,
любовта да клокочи като извор от мен,
да се рее кат' птица тя из всемира,
да е безкрайно красив всеки следващ мой ден. ...
Много или малко е времето прекарано с теб,
отговор не смея да дам,
но зная, че в живота ми за пръв път ми се случва,
сърцето си цяло на някого да отдам.
Много са радостите, които откривам ...
Най-лесно е да лъжеш любовта,
когато искаш да извикаш ''остани'',
най-лесно е кажеш - не е тя,
да страдаш и сърцето да боли...
Най-лесно е да кажеш, че прощаваш, ...
искаш ли...
просто така, да започнем...
ще се качим в колата, ще пуснем музиката
толкова силно колкото да заглуши всички мисли.
вятъра ще брули лицата ни ...
Как всичко е далече. И не спира
тътнежът на великото в заблудите
да търси и дори да се опива
от жестове, недоловими в думите.
Изстива всяка мисъл кадифена, ...
В дебрите сковавани от сняг,
дълбани от вихрушки сто години,
там някъде на ледения бряг,
момченце се роди със скромно име.
"Кръщаваме те в името на Балдур, ...
Останах сам... оглеждам се във чаша ром
и леден къс, небрежно плуващ в нея.
Къде изгуби се сред спомените моят дом?
Да... дишам още – значи, че живея...
"Убива пушенето" – казват – но едва ли... ...
Във тази нощ... звездите не заспиват,
погалени от тръпнеща ръка,
усмихват се и светлината им достига,
от моята... до твоята душа.
И двамата... дали говорим ...
Не си отивай, слънчево момче.
Не ме оставяй в зима посред лято.
Не разпилявай като дъжд от светлини
сърцето си тъй нежно-благодатно.
Не се отказвай, приказно момче, ...
Знам, съдбата късно ни събра,
сближи душите ни и обрече ни -
да не мога да докосвам твоята ръка,
зарад таз, с която разменил си пръстени!
А теб те животът прокълна - ...
"Виж, душата ми е празна стая зад заключена от теб врата. А ключа къде загубил си - не знаеш. Как тогава ще си у дома?!"
(Теньо Гогов)
този филм съм го гледала
хиляди пъти
ти заставаш ...
Имам и идея, имам и емоция...
Но защо ли пак е тъмен облакът?
Духом се събирам от парчета цяла,
тленното поставям в джоба,
да запълня пукната илюзия... ...
Залезът тих... реката утихва,
със златисти облаци гали вечерта,
отблясъци оглеждат се в реката,
сърцето гледа с кротост света...
Простира мантия пак вечерта, ...