Poesía de autores contemporáneos
И искам да ме няма 🇧🇬
Единствена луната да ме чуе.
Камбанено да дишам. Като в храм.
Ранима пеперуда душата ми да бъде.
И искам да крещя, когато няма ме. ...
Пристан 🇧🇬
Рисувах си съсухрени светкавици
и после ги съшивах със лилаво.
А във душата скъсаните страници
не можех да подвържа пак във цяло. ...
Колко още...? 🇧🇬
защото вече силите ми са на изчерпване.
Бях силна. Уви. Слаба съм вече...
Любовта ми е вечна,
но е явно, че ти не си падаш по вечните неща. ...
ПриказкаТА... 🇧🇬
което в миг откри любовта.
Откри този, който обича,
както никой друг на света.
Той беше млад и прекрасен. И нежен. ...
Утринно 🇧🇬
стрък памук
е приютил
полепнал слънчев лъч
из нишки паяжина. ...
Есенни карамболи 🇧🇬
Тишина привечер, щурци.
Остър писък на блокирали гуми.
Карамбол в червено и бяло.
* * * ...
Очакване 🇧🇬
и ме приканват с палав блясък.
Сякаш искат да ми кажат нещо
със звука на птичи крясък.
Ще ги почакам, може и да заговорят ...
Сбогуване 🇧🇬
Не изтривай сълзите. Нека капят.
В сълзите намирам утеха.
В сълзите давя тъгата.
Не искам повече рани. ...
Отиде си едно безгрижно лято 🇧🇬
погребали в носталгия житейския хомот.
Отидоха си песните, вкусът на юни
и онзи мирис, допринесъл за любов.
Разпръснаха се старите рибари. ...
Малечка-Палечка 🇧🇬
Къде е моята муза? 🇧🇬
Защо сърцето ми
прескача пак?
Свирам се отново
в кукуруза ...
Не ще можеш 🇧🇬
След подлост и гавра човешка,
след болка и смут...
цигулката движи ли, движи
своя забързан лък... ...
Eсенни импресии 🇧🇬
гирлянди от забави навил на кълбо,
съучастнически фарът закачливо намига,
тела загорели... и флиртове... апропо...
На плажа, в разноцветни редици, ...
Аз най-добре се чувствам във съня си! 🇧🇬
ще се напия и ще изтрезнея.
А ти си Любовта, която
в сънищата ми пристъпваш тихо,
с погледа си топъл ме завиваш, ...
Аз сънувам.. 🇧🇬
с бели улици ,светли площади,
всяко кътче от морския рай
на брега, сред зелени гирлянди.
Аз сънувам как вървя в утринта ...