___________________________________
Оглеждам се - все търся да намеря по-невинни от твоите очи.
Бъдеще, настояще, минало - за теб значат едно - любов.
И сърцето ти така е свикнало - да дава, никога да не мълчи.
Чакаш, все тъй притихнала, може би очакваш зов. ...
Мила моя, влажно и росно е.
Изгревът е разцъфнал в роза.
Албатросите започват чифтосване.
Морският пясък брашно е оризово,
разсипано под краката ни. ...
Обичам да усещам, че си тук.
Да виждам как прозорецът ти свети.
Да чувствам пак сърцето ти до мен.
Да знам, че всеки миг си тук, наблизо.
Обичам да усещам, че си тук. ...
Мъж ми днеска има ден рожден,
дълго мислих - какво да му даря?
Нещо, дето много да е поздравен,
тъй с цяло сърце да му честитя.
Рекох, да му взема една мадама, ...
Отворих си аз очите в ден един,
видях момиче в образ мой любим,
тръгнах търсейки дири нейни,
преминаха нощи тъй копнежни,
тук и там, къде отиде тя, ...
Ще минат векове, но с тебе ще сме живи.
Тъй, както песента на птиците и тъжната роса.
Тъй, както човешките сълзи солени и горчиви.
Тъй, както плодовете на работната пчела.
Ще свирят във полята силни ветрове. ...
Време за Жътва.
Жътва на кървави рани.
Време е - подай ръка, за да те водя!
Време е... време за жътва на призраци.
Сърцето отвори очи и проплака със кървави жили. ...
Смъртта ме погледна през твойте очи,
отне ми всичко без време!
Макар и страха ми да не личи -
останах самичка без тебе!
Студен си... студено... студея и аз... ...
Толкова силно те жадувам,
(че готова съм лудост да направя)
понякога си мисля, че сънувам
искам, но не мога аз да те забравя.
Ти си с нея и това ме подлудява ...
Тъга и спомени
През нощта ме навестява пак тъгата,
за да сподели със мен умиращия ден,
докле луната не разпростре снагата
на тялото си мрачно в сивкав тен. ...
Когато ежедневието е умиране...
И нощите са тънки като косъм
опънат по посоката на изгрева.
И капелно към вените тече живот.
И въздухът тежи - не е за дишане, ...
Защо изведнъж се промени така?
Какво ти сторих?... Това не разбрах.
Знаеш ли как се чувствам?
Знаеш ли какво ми е? Защо казваш, че ме обичаш,
ако лъжа е това?... Знаеш ли как нараняваш мен и мойта душа? ...
Ще те открия ледена и сгушена –
избягала от всички и от всичко,
в самотен дом болезнено прокудена
от нашето редовно необичане.
Ще ми простиш, защото си самотна, ...
Пурпурен е залезът, вълшебен!...
Разгневеното светило си отива.
Вятърът се скита, вече непотребен,
парусът ми в спомените се разбива.
Тихо звездната лавина пада, ...
Изпивам те със жадните очи...
Аз ставам рано... Сритвайки деня...
Мързеливо утро пак наднича...
Портата отключвам на нощта,
с луната другаде да се обичат!... ...