Poesía de autores contemporáneos
Ех, Българийо - 3 🇧🇬
и чудотворна сила в тебе има.
Не са ми нужни никакви закони
да те обичам. Ти си несравнима.
Звездите са свещички в тази църква ...
Есенна любов 🇧🇬
Зачената с пролетно очарование,
преживяла лятна пълнота и възторг,
узряла, сочна и спокойна
е есенната любов... ...
............. 🇧🇬
във някъдето си да се завръщам,
омръзна ми да плача от спомените...
и как ли да извадя тайните от себе си?
Писна ми да се набутвам гадно... ...
Сбогом, моя любов 🇧🇬
пред всяка твоя стъпка.
Опитвам се да се задържа
на повърхността,
но я няма вече старата тръпка. ...
Мравката 🇧🇬
За всичко плащай сама!
Не се срамувай‚ ако от тебе лъвица не става -
свое достойнство има и мравката на тази земя."
Ст. Пенчева ...
Изповед 🇧🇬
думите покапаха...
изповед - порой...
Аз съм (сега) 🇧🇬
Аз съм всичко и всичко е аз.
Аз съм безкрайността - безбрежна душа,
вятър, вода, огън и мраз.
Аз съм творец и творение. ...
Кажи, човеко 🇧🇬
не вярваш в ничия упора,
потъпкваш всичко с чест,
не вярваш в хора...
Умееш днес да се напиваш, ...
Тишината... 🇧🇬
да се вслушвам във нея,
тишината ме вика
там на върха,
тишината ме врича ...
На Г. Г.1 🇧🇬
че този човек не обича.
Има различни, абсурдни мечти,
сам, че човек е отрича.
Но, нали затова човек е създаден - ...
Спомни си... 🇧🇬
спомни си за мойте целувки.
Щом морето обгърне тялото ти,
спомни си за мойте ласки.
А морският бриз ще ти нашепва: ...
Без теб! Отново! 🇧🇬
Всичко е толкова сиво,
толкова безлично.
Отново те няма, отново сама,
без теб. ...
Самота 🇧🇬
За пореден път вървя по самотната алея.
И теб те няма, няма я твоята прегръдка.
Слънцето не грее вече.
На негово място - черни облаци. ...
Когато никовете оживяват 🇧🇬
на четири момичета от Пловдив с любов
Проблясъци от мисли в стихове
като комети кръгозора ми пресичат.
И аплодирам непознати никове, ...
* * * 🇧🇬
Игра на думи - лабиринт, пълен с опасности.
Докосваш, бягаш - опасността заобикаляш,
не спираш, а трябва все някога да се справиш.
Вярваш - правиш се на интересен. ...