Студено добър
Уж казват, че погледът му е парещо слънце,
а щом го погледнах, видях само лед.
Уж казват, че усмивката му ще те затопли,
но когато се усмихна, стана по-студено. ...
А исках всичко да ти дам...
Със теб аз не исках да се разделя,
макар че заедно почти не сме били.
Дали ще мога да си го простя?
Дали сърцето ми ще го прости? ...
Не изглеждаш толкова уверен както преди.
Вече не можеш с нищо да ме повалиш.
Не знаеш коя съм аз сега,
не съм твоята сладка жертва,
онова заблудено момиче. ...
Татко Джузеппе нямаше пръст
в тази конструкция, сътворена от дядо ми -
вехто сако, среден ръст,
капела, от молците проядена.
Нашето лозе беше Голготата, ...
Луна... омайна и вълшебна,
която бдиш над всички ни в нощта.
Луна... така красива и неземна,
но защо си винаги сама?
Любовта ти невъзможна е, аз виждам. ...
Със сърцето си водата попивам,
водата закапала от небесния дом.
И тук сякаш нещо пристига и
праща капките в някакъв синхрон.
С тях една малка искрица пада ...
НЕЖНА УТЕХА
Стига сълзи и въздишки на униженията край,
с високо вдигната глава ще вървя към ЛЮБОВТА!
Към теб, любов, ще тръгна аз, с отворени обятия,
като вълна към залив тих, да срещна пристана спокоен. ...
Черна врана надвиснала е над душата,
а тя, горката, прикована е за стената
и сърцето малко, в гърдите скрито,
едва от страх тупти...
За една прегръдка мечтае то, ...
Покани ме на последен танц,
да върнем старата утеха...
Покани ме в твоят тих романс,
после всеки знае своята пътека...
В ритъм нежен да събудим сетивата... ...
Стремя се аз към разгадаване и опознаване
на своята душа, но ще ми позволи ли тя
да разгадая тайните на Вечността, скрити
под дебелия слой на забравата и пошлостта.
Лутаме се ние в измамността на материалността, ...
По Ана Ахматова
За да ме искаш, за да ме желаеш,
ти, истинска, от пръст ме сътвори.
От пот и пясък, в пустинята ухаещ,
от кървав залез и чрез устните дори. ...
Писна ми.
Писна ми от всичко и всички.
Писна ми да ми говорят за птички и пчелички
Писна ми да съм на 16, а да се чувствам като на 20.
Писна ми да не ме разбират ...
Понякога греша, но пак те искам.
Понякога съм с теб, но съм сама.
Понякога мълчиш, но пък си искрен.
Понякога обичаш, но не знаеш как.
Понякога ме мразиш и боли ме. ...
Стоя под прожектора рекламен,
в центъра на светлината и мълча,
а мислите летят към свят измамен,
събуждащ се от здравата прегръдка на деня.
Нощта, изпълнена с въпроси, ...
Виж, отново плача за съдбата несправедлива...
Отново събирам всичко разпиляно, за да го подаря на живота.
Търся лек за разбитото си сърце...
Аз какво казах, на кого... че никой не ме разбра?
Има ли смисъл от празни думи, когато мълчанието говори? ...
Усмивка в нощта, блиц светлина.
Грейва сега моята душа.
Разцъфва в нощта огряната душа.
Сърцето се смее, душата копнее.
Всичко сега е в розова мъгла. ...
Изплюваме горчилката
пред чертога на съвестта си
с идиотското смирение на роб...!
Теглиме количката тежка от бездушие
и всеки си е жиголо в своето безсрамие...! ...
Не те обичам! Моето е друго -
по-силно и от обич, и от страст!
Единствено слабите обичат,
а слаб не бих могъл да бъда аз.
Не те обичам! Нека не тежи ...
Гледам напред -към бездънното нищо,
там, където празнотата се дави в мрак,
там, където напълно ново е всичко,
където дори спомените не горчат.
Вървя напред, но знам, че този път е измама. ...
"- В мен отдавна е всичко изстинало.
Преболяха те моите устни."
"- Ти не си се превърнала в минало!
И не искам в нощта да те пусна!"
"- Много дълго чрез тебе аз дишах ...