Poesía de autores contemporáneos
* * * 🇧🇬
и дълго съзерцавах Луната.
Завиждах й малко - та тя
всяка вечер при теб е, а аз?!
През него виждах пътя. ...
В агония 🇧🇬
България съвсем ще изгори.
Превръща се във дом за идиоти,
от алчността за повече пари.
Печалбите историята трие. ...
Ако знам 🇧🇬
днес ще свърша хиляди неща.
Не ще отлагам и забавям
от всичко бързо ще избягам.
Ще съумея да направя трудният си избор, ...
*** (С ропот между устните...) 🇧🇬
С ропот между устните
и с паяжина в мозъка,
безчувствени към чувствата
прави ни склерозата. ...
В очите й 🇧🇬
Под сенчестите длани на Балкана!
В очите й - остатъци от огън!
В очите й - бездъния от влага!
И черни като дъното на ада! ...
Признание 🇧🇬
и времето е мрачно пак.
От мислите за тебе аз се мъча,
в душата ми настана мрак.
Приятели сме с тебе, знам, ...
Без мечти и спомени 🇧🇬
напук, че трябва всичко да се помни.
Добре било да бъдем пресметливи,
да се запазим от стрели отровни.
Пропъждаме и вас, мечти красиви. ...
Но теб те няма! 🇧🇬
Липсваш ми -
като дъжда в пустиня!
Открадна сърцето ми -
както вълна открадва мида. ...
Виновна ли съм, че те обичам 🇧🇬
виновен ли си, че не ме обичаш?!
Любовта си разпилях и на тебе всичко давах аз.
А сега как да те забравя, от тази болка как да се избавя,
сълзите си как да премахна, от сърцето си как да те махна?! ...
Самота 🇧🇬
забравен смях, тъжи дъжда.
Красива нощ, прогонвана от сутринта,
слънчев лъч пробужда пак деня.
Една сълза, родена в нощта, ...
Есен 🇧🇬
те са безброй,
играят децата,
птичките отлитат в рой.
Отиват си птичките ...
Отишла си е любовта 🇧🇬
След толкова убийствени самотни вечери без теб,
аз успях да се съвзема и да вдигна глава.
През всичките тези мрачни дни все се питах -
обичал ли си ме истински ти... ...
Откровение 🇧🇬
Подлудяваш ме, когато ми шептиш.
Подлудяваш ме, когато ме погледнеш прямо.
Подлудяваш ме, когато в танц ме завъртиш.
Настръхвам от допира на твойто тяло. ...
Цветно 🇧🇬
балон до балон - в разноцветни багри!
Докосват се магийно в здрача,
озаряват светлинката
като намек назаем, ...