Защо потъвам в твоите очи,
примамливи и нежни?...
Чувствам нежност... страх и топлина,
дори когато теб те няма... има празнина!
Любов ли е или илюзия... измама! ...
Запуших порите на слънцето с тъгата си…
Забравих даже как целуват римите…
Замръзна и душата ми…
Откъснаха се струните…
Изгасна топлата камина на сърцето ми… ...
Фанатикът мрази гравитацията
Когато си „удариш дупето в тавана",
на място без прозорци и врати останал,
Ще умреш ли? Или ще рушиш?
Аха - . ..... !?! ...
Бегло спомням си едно лице,
което се усмихваше заради мен.
Някога обичаше се мойто с неговото сърчице,
но тъй отдавна беше този ден!
Бегло помня неговите бляскави очи, ...
В тихата и спокойна вечер
Аз си лягам на леглото.
Опипвам, за да те намеря – протягам ръка,
но и тази нощ си в прегръдките на друга.
Защо със думи нежни ме омая? ...
Тихо звездичките блещукат във нощта,
иска ми се да опиша красотата на една...
ала бял и недокоснат листът седи,
както не смея да докосна твоите черти.
Плахо мислите ми теб рисуват ...
Любовта разцъфтява на чудни места.
На пролетна поляна сред горите,
полагам те на свежата трева,
обсипвам те със нежност и възхита.
И вкусвам пролетна омая ...
Ето! Няма те! Тръгнал си, нали?
Плакал си в нощта, бил си пак ти сам!
Аз ли не разбрах, ти ли не каза?
Колко те боли, колко ти тежи...
На мен защо не каза, мили мой? ...
Тъкмо те намерих... и казах стига вече,
но оказа се, че пак отново тръгвам надалече.
Душата ми крещи, не спира.
Сърцето мир и радост не намира.
Сънища, копнежи, болки, тайни, ...
Не си настръхвал досега така...
от горещи устни, от единствено докосване!
Пречетох го в очите ти!
Не бе изгубвал думи досега...
от поглед магнетичен, от представата за някого! ...
"И днес беше минало, и вчера бе настояще...
От теб зависи дали утре ще е СЕГА!!!
Липсваш ми, сега и завинаги…
Утре, днес… а може би и вчера…
Търся те… в спомени… ...
Дали настъпи времето разделно,
когато маските се свалят долу
и чувствата буксуват, непотребни?
А истината се разхожда гола?
Когато погледите стават кремък ...
Окови тежки, стегнали нозете,
кънтят във тишината на нощта,
в молитва са протегнати ръцете
и нижат се безмълвните слова.
Затворникът молитвата изрича, ...
Тъгата на поет е бяла от очакване
и от въздишки на цъфнала магнолия
във двор на църква до чешма
и аромат на вятър,
понесъл между гнезда в скали орли. ...