Пролетта разпери нежна пелерина,
с леки стъпки над гори и равнини премина.
С уханна дреха черешата на двора се облече:
"Нали красива съм?" - нескромно тя изрече.
Из въздуха навсякъде жужат пчелички, ...
За какво да си продам душата
Булевардът си изчисти хората,
блести като излъскан след дъжда,
а в локвите, ако се вгледам,
ще видя рибките на своето мълчание. ...
Голямото плюскане
"Голямото плюскане" (La grande abbuffata) - 1973 год.
Има такъв филм... ВЕЛИКОЛЕПЕН!!!
Марчело Мастрояни, Уго Тоняци, Мишел Пиколи и Филип Ноаре
оттегчени от живота, се затварят в една къща с една единствена цел!... Да умрат от преяждане! Невероятна плесница е този филм! Гледайте г ...
Подреждам се - нали съм сложен пъзел,
парчетата не спирам да редя,
едно до друго, може би последно,
към свойто съвършенство се стремя.
А частите, застанали пред мене, ...
Закъсня, ужасно закъсня,
а те чаках... чаках и плаках,
подарих ти любов, ти отвърна с тъга,
сълзите пареха в мрака...
А как копнеех само да те видя ...
Надали ще успея да ти опиша
как едва отварям очи и дишам.
Ще чуеш ли как думите ми спират?!
Ще видиш ли как чувствата умират?!
Ще намериш ли тази сълза скрита, ...
Toва ли е, което ми отреждаш...
Toва ли е, което ми отреждаш...
След бурите, които преживяхме,
на смазаната в ъгъла надежда,
отвърна: ”Е, поне си поживяхме...” ...
С един вързоп под мишница на прага те посрещам.
Зад тебе сянката, стаила се на две и тя мълчи.
А в очите сведени до дъното на Ада,
тъгата ти пронизва ме с разрошени коси.
Не ти е нужно да те каня. ...
Животът е хубав тук и сега,
въпреки всичките битови травми.
Животът? Това е... Това е съдба,
понякога сложен, понякога странен.
Животът е най-ценния дар, ...
на теб...
От жадния ти глътка обич не проси,
той свойта жажда пръв ще утоли.
От болния надежда ти не кради,
че от лекарства тя по-скъпа му е, знай. ...
Милиони пеперуди - красота,
към мен изпращаш със очи,
трепкат, пърхат със крилца,
докосват вътрешните ми стени.
А допирите им са пролетно разлистване ...
Животът стеле прашни пътеки,
от скръб необятни - по една за всеки.
Денят окъсява, нощта се простира.
За миг свещта гасне и мракът дирижира.
Обхванал е той пропуканите павета. ...
Кога ще свърши този дълъг път?
Дали във края му ще бъда пак щастлива?
Кога сълзите няма да текат
и огромната тъга ще спре да ме убива?
Дали ще дойде този ден, ...
Звезден прах сълзи кристални скрива,
а вятърът ги гали със въздишка.
Принцеса малка, приказно красива,
хванала е татко за ръчичка.
Двамата са тръгнали при мама. ...
Силата на думите е голяма!
Веднъж с безумна радост ни даряват,
друг път жестоко и дълбоко ни раняват!...
Има притча за Мечока и дърваря,
в който той го наранил, ...
Още недостоплени са дните ни...
И навън мирише още на мъгла...
Нищо, че захвърлихме качулките...
и че вече никнат първите цветя!...
Някой може да замръзне в сянката ...
Ето те...
Пристъпваш леко...
Влюбен си и знам, сърцето ти лудешки днес гори,
пламъче проблясва във очите твои меко,
аз усмихвам се, усмихваш се и ти. ...