Poesía de autores contemporáneos
Залезът над пустия град... 🇧🇬
пречупи се пред мощта
на толкова скрити страхове...
Те никога не са чувствали,
зад усмивките си нямаха сърце. ...
За невидимото 🇧🇬
подухнал вятър, блед и разгневен,
във време януарско, неразринато,
където побягва уплашен елен,
в простор необятен, в безкрайна игра, ...
''Любов от пръв поглед'' 🇧🇬
Влюбих се в нея и направо ще полудея
и какво ми става, не мога да обясня,
и също така какво е това, аз не зная.
Любов ли е като тази, дето не може да мрази. ...
Разкаяние... 🇧🇬
Из тръните на моите безумия
сенки хвърлят огнени кристали,
сред върхове на тъмни пълнолуния
пясъчно във мен цъфтят корали... ...
Пясъкоструйно времето изтичаше 🇧🇬
Поисках да го хвана, да го сграбча.
Дори опитах се да го захапя стръвно,
но то зловещо смигна и програчи.
Ангелогласно вятърът засмя се, ...
Българско лято 🇧🇬
Една жена с коси от ярки слънчеви лъчи
и морето, и небето събрала в своите очи.
Жена, която в скута си държи
милион усмивки и безброй мечти. ...
Милувката на розовите трънчета... 🇧🇬
наказва на нозете ми отсъствието.
Божурите тревата ги е скрила,
а розите след баба... не разцъфнаха...
Оградата е лекичко приведена. ...
Времето отмива 🇧🇬
то да ти бяга, през пръстите ти да минава,
златен пясък в стъкления пясъчен часовник е то
и със райска светлина твоята душа огрява.
Да виниш - смисъл няма, просто брой, ...
Живот в секунди... 🇧🇬
секунди - и после отново тъма.
Бързо рухват мечтите порутени:
секунди - и после отново тъга.
Бавно умират във мене копнежите: ...
Свободна младост 🇧🇬
смисъла на болката вече не откриваш,
излез навън в стъпка бодра и
усмихни се на света.
За какво са ти чувства ...
Дъжд 🇧🇬
и птици пеят, с ясен, топъл глас,
но ето, над земята и без помен,
прииждат облаците черни, като лош спомен.
Как тъй небето стана изведнъж, ...
Не ме забравяй 🇧🇬
и вятърът да вее с аромат на пролетни цветя,
спомняй си за нашето свършило приятелство,
не ме забравяй и пази ме в своята душа.
2. Спомни си за наште лудории, ...
Сама 🇧🇬
сама, дори нощта със мен заплака!
Сама съм, а сълзите капят, потъват в студената земя.
Сама в мрака чакам да стоплиш моята душа,
на глас проклинам всички, а тайно пожелавам си смъртта! ...
В кандилото 🇧🇬
в кандилото видях...
И вече съм наясно -
чувствам Бога,
по време на изминатия път ...
В леда обич не търси 🇧🇬
Върви си! Ще ме погубиш!
В замъглено огледало образи вече няма,
от любовта ми към теб само омраза остана.
Спомням си за времето, когато бяхме само аз и ти, ...
Не стигам до теб 🇧🇬
Далеч си, а светът свиреп
любовта ни силна забранява,
не стигат думите до теб,
вятър безмилостно ги разпилява. ...
Наречи ме 🇧🇬
нали го помниш още?
Или те е страх? Колко
време ще имаме
до последния грях? ...
Само малко слабост 🇧🇬
Зазиждаха вратите ми на влизане.
Кълвяха моя поглед, еднооки.
Закичваха ме с гривни. От прогризано.
Те всички ме боготворяха. Хищно. ...