Обичам да гледам нощем небето...
И то обича да се вглежда тихо в мен,
със своите безброй очи лъчисти гледа ме в лицето
и тъжно моли да почака още миг поне напиращият ден.
Обичам да го гледам аз в очите – ...
Скрих се зад пердето. Като слънцето.
За да знаеш, че съм тук, но чакам мълчаливо.
(за да вдигнеш щорите). И да ми отвориш.
Да събудя сърцето ти сънливо.
Но ти си като вампирите (и ме разплакваш винаги). ...
От страстта и чувствата зависими -
един към друг сме пристрастени.
На теб повярвах, че съм орисана!
Но днес съм някак, отчуждена...
Любовта ни, приех я за съдбовна. ...
Пожари сях, а жънах ветрове,
с които се пречистих в болка.
Целунах смях, достигнах брегове
в пресечната си южна точка,
където буйно прекипях от страст ...
Душата му не падна в пропастта,
на демона коварен във капана,
но не защото не опита сладостта,
а бързо той разбра, че е измамна.
Да, страда тихо, ала устоя, ...
Недей към света да бъдеш ревнив,
че друг от теб в него е по-пресметлив,
загрижен за своите пари, здраве и власт.
Тъй обичай и дишай, че да си отидеш щастлив...
Пътувайки към теб, аз чувствам свобода,
като волна птица се рее моята душа.
Моля ви, помогнете, не спирайте тоз полет -
копнея да видя очите любими още тоз следобед.
Пътувам, летя, сърцето ликува от таз новина - ...
Без теб не искам да оставам и да ме боли.
Сама да чакам със надежда пак да дойдеш ти.
Дали сгреших аз или просто сме различни с теб?
Но знам, че вече няма да обичам от сърце.
Не мога да заспя, щом те няма във нощта, ...
Във въздуха валяха имена
и съскаха по пода киселинно.
От страх се опаковах с тишина.
В пашкула бях номадна. Бях пустинна.
А после пропълзя по вечността ...
Отваряща се почвата под вечността,
повличаща сьс себе си и младостта,
попиваща забравата сьс старостта,
извираща от вечността е Мьдростта.
А пьтища от спомени, легенди, ...
Последните ми стъпки уморено спряха в билото,
оставили следи в забързания пулс на мои кръв и мисъл.
Безумния стремеж да покоря, да се превзема,
да слея връх и радост със небе и поглед към отвъдното,
върху което нямах погледа отсам. ...
Отгледана съм в чаша насълзение.
Пораствах с всеки ден по малко.
Узрях, болезнено откърмена,
а за всичките край менe - жалко.
Още едва отворила очи, ...
Едно мое стихотворение, надявам се да ви хареса... и може би да се замислите... не знам дали се води ''философска'' или ''гражданска'' подкатегория :D
Нищо няма да се промени.
Ден след ден. Сиви дни...
Самота и вън вали.
Цветята са увехнали, спомените - стари. ...
Някой ден ти ще си със мен.
И тогава никой няма да ме спре.
Каквото искаш ти прави със мен.
И нека времето да спре.
Тогава ще разбереш какво е да си със жена като мен - ...
Да дишам – не! Без теб не мога!
И да виждам, да усещам и да спя.
Да обичам – не! Без теб не мога!
Без сърце някой може ли това?
Без очите ти сияйни - не, не мога! ...
Един обречен танц на пеперуда,
eдно смразено от любов сърце,
сребристи олеандри във почуда,
звънят звънчета от далечни светове.
Прегръдката на бездна и скалата, ...
Аз мога с думи всичко да извая:
Перо от птица, крехко разлюляно,
от силното дихание на песен.
Самотното, подгънато коляно
на моя ден, в очакване унесен. ...