Обичаше ме, колкото да помниш
след време, че до тебе ме е имало.
Сега не ще съм твоето разковниче,
а там ще съм, в поредното ти минало.
Безсилна съм да кажа, че те няма, ...
Любимите ми хора ме посрещат,
а във очите им блестят сълзи.
Навярно скритата тъга усещат
как тайничко по устните пълзи.
Опитвам се да скрия празнотата ...
Вървя по мръсни улици с малко светлина.
Виждам златни клетки и чужди лица.
Чудя се как завладява ме страхът в писъка на несигурността.
Виждах мрака и пак него виждам.
Не искам никого да обиждам. ...
посветено е на баща ми
Димитър Кръстанов
Твоята звезда отлитна далеч в небосклона,
но остана тя да свети вечер над балкона.
Гледам я, за теб си мисля нощем в тъмнината, ...
Хлътва студ. Потъва в кръпките,
изплуват мигове от задименото,
косите ми, разлистени, попиват
стаена във ъглите тишина.
Смълчано е. И чисто във душата ми. ...
Сърцето ми се потопи в стъклен свят.
Ръцете ми палово те гушкат.
Устните ми жадно те целуват.
Твоят образ ме обгражда с подкови.
Топли мисли стоят до мен. ...
Когато тревогата завладява душата ми
и вятърен страх подкосява краката ми,
и дъжд всепроникващ облива сърцето -
прегръщам в себе си детето.
Тогава бурята емоциите е завладяла ...
Неделя сутрин
Събудих се, утрото отминаваше.
Слънцето бе се изкачило над мен.
Повдигнах се, погледнах огледалото -
един тъжен човек ме гледаше студен. ...
Иска ми се да бъда единствената мисъл в ума ти.
Иска ми да бъда най-светлият блясък в очите ти.
Иска ми се да бъда най-искрената усмивка на лицето ти.
Иска ми се да бъда най-силната ти тръпка.
Иска ми се да бъда най-бързият пулс на сърцето ти. ...