Poesía de autores contemporáneos
Но ти не ревнувай 🇧🇬
Касетофонът свири тихо в здрача
и мъката ми с музика замерва.
Да можех тази бариера да прекрача,
да стопля мъката си, сгушена в тебе. ...
Утрото започва с "ОБИЧАМ ТЕ" 🇧🇬
Обичам сгушена да чувствам твойто тяло.
В прегръдката ти ми е толкова уютно.
Какво като вънка слънце е изгряло?
Аз знам, че утрото се ражда в този миг. ...
Синя самота 🇧🇬
И всяка дума се забива в листа.
Болка и страх.
Бялото се пълни със синя самота,
покрива празния лист с прах ...
Гарата 🇧🇬
в безнадеждна повтаряемост,
животът отминава.
Минават влакове, след влакове,
изпуснати и недоизчакани. ...
Най-прекрасните очи 🇧🇬
добре дошъл във моите мечти
ти, страннико с лице неземно
и със най-прекрасните очи.
Дойде в съня ми, ей така, от нищото ...
Ангел Бял 🇧🇬
и твърде много преживях –
не мога да съм Ангел Бял,
не мога повече да съм добра!
Не мога да съм Ангел ...
ОКОВИ 🇧🇬
И ОБИЧ ИМАМ. И ОМРАЗА.
ПАРИ НАЗАЕМ АЗ НЕ ВЗИМАМ,
ВЪВ БУРНИ НОЩИ НЕ ЗАСПИВАМ.
И СЪВЕСТТА СИ ЧИСТА ПАЗЯ! ...
Нека бъде ден! 🇧🇬
Нашата есен 🇧🇬
и двамата с теб сме все още обичани,
изпей ми ти, тази, нашата песен,
звучала в годините, в радостни дни.
Тогава с ръка ще погаля косите ти, ...
Към себе си 🇧🇬
по пътища виновни... без посока.
Към себе си се връщам... закъсняла.
(Прегазих самотата - едноока).
И взирам се в мъглата, ослепявайки. ...
Лудост е 🇧🇬
Как обичаш, искам аз да зная,
как докосваш, искам да разкрия
и с целувки твойте устни да изпия.
Лудост е това, ...
За миналото 🇧🇬
Да върнеш назад живота ти не пожелавай.
С добро и лошо той те направи каквато си.
Със надежда в утрото се озарявай.
Със спокойствие след залезлите слънчеви лъчи. ...
Пред дрешника 🇧🇬
От години живея без любов 🇧🇬
Сърцето ми забрави какво е да обичаш.
Писмо остави ми с послеслов:
"Дано на мен ти никога не заприличаш!"
Друг дойде на твое място, ...
Есен 🇧🇬
осиротялата земя.
Тъжна песен есен пее
из гори и из поля.
Хайде, весели стопани, ...