Poesía de autores contemporáneos
Безмълвно сбогом ми кажи 🇧🇬
безмълвно изчезнах от твоята стая,
няма наши желания, наши мечти,
няма нищо. Нищо наше не остана.
Изпари се всичко за една вечер, ...
Твоята усмивка 🇧🇬
Когато... 🇧🇬
на твоята разлистена тъга,
разбрах, че къс е самородно злато.
И знам, че няма, няма то цена.
Когато се заслушах в тишината ...
След буря 🇧🇬
като център на отворена фуния,
като два вида силна обич:
обич от нежност,
обич от копнеж, ...
Вяра 🇧🇬
а гласовете ни изригваха в протестни крясъци,
че тясна се оказа житейската ни дрешка,
че младостта ни бе попарена от чужди грешки,
че често скланяхме глави пред груби варвари, ...
Крайна точка 🇧🇬
връх и дълбина.
Крайна точка,
тиха пустота.
Беше чакана, ...
Нощта на мечтите 🇧🇬
Дълго чаках и дълго мечтах,
а очите ми в блясък сияен,
щом те зърнеха, озаряваха целия свят!
И нощта ни прикриваше, ...
Последно наздраве! 🇧🇬
Когато умреш, не ще скърбя!
Приятелю, когато починеш, няма да съжалявам!
Не ще заплача, сведа глава!
А с усмивка за сбогом аз ще ти помахам! ...
* * * 🇧🇬
Улица права.
Стъпките - бавни.
Желания искрени.
Реалността - сурова. ...
Сама 🇧🇬
Сама и беззащитна останах аз без теб.
Сама и беззащитна на таз земя.
И светът красив се изгуби в моите очи.
Сякаш из пустинните миражи и слънцето залезе още преди да е изгряло. ...
Може би... 🇧🇬
Не знам какво все още ни спира.
Този проклет знак за обреченост
се ражда във мен и нещо умира.
И като че ли всичко между нас е приключило. ...
Когато стъпките на лятото се заскрежат 🇧🇬
И вълните на морето се престорят
Че е време пак да тръгнеме на път
Когато нищо никога не се събужда
Под черните чадъри и дъжда ...
Дълго 🇧🇬
нежно гали бедрата...
дъъълго... ръката ти се плъзга по тях...
дъъълъг е пътят на коприната
до делтата на реката... ...
Любов 🇧🇬
Къде е светлината да ни сгрее сърцата?
Проблеснаха ми очите, може би от сълзите,
може би от надеждата, която ме изцежда.
Може би реалността е една лъжа ...