Poesía de autores contemporáneos
В окото ми влезе прашинка 🇧🇬
Този ден 🇧🇬
От мига, в който зърнах твоите очи
ти сърцето ми плени.
Знаех, че рано или късно
мой ще бъдеш завинаги. ...
Реалност 🇧🇬
че там животът кипи.
Съдби със съдби се събират
и после потеглят сами.
Човекът върви през живота, ...
В залеза на живота 🇧🇬
търсен, обичан, желан,
а в залеза на живота –
си вечно отвергнат, обруган.
Къща строил си, палати ...
Някак не върви 🇧🇬
току-що откъснати
не може увехнали
някак не върви
тя цветарката на ъгъла ...
Вяра? 🇧🇬
в хората, в света...
Аз нямам Вяра в теб,
аз вярвам в единственото нещо, което не ме е предавало -
СОБСТВЕНАТА СИ ВОЛЯ - ...
Аборт. Unborn again (абориген). 🇧🇬
Ти си жива.
Аз съм още труп.
Звуците на щракащо огниво.
Ти димиш. Фитил. ...
Признание 🇧🇬
все аз съм най-добрия,
все аз съм победител?..."
Ивайло Вълчев
Разказвай ми за себе си, лъжи ме, ...
Тъжно сърце 🇧🇬
и се любувам на красивите звезди,
плаче в мен едно сърце
и пълни със сълзи са две очи.
Затворени между четири стени ...
събрана 🇧🇬
в локви стъпки разлепва
и надеждно е...
Колко пъти 🇧🇬
разсече с меч сърцето ми,
колко пъти тъгата
се изписа на лицето ми?
Колко пъти тайно плаках ...
За живота и смъртта 🇧🇬
не съществува, а където е смъртта,
там нас вече ни няма!)
Да, ето идва прокоба, надвиснала заплаха.
И защо ме интересува истинност такава... ...
На Цвети 🇧🇬
по стиха й – „ Винтонарязано”
Със вик отново се роди!
Във стих.
И всеки стих по–силно би го жегнал - ...