Poesía de autores contemporáneos
Недей да ме използваш 🇧🇬
Знам. Лесно е. Аз никога не питам.
Аз никога не съм пределно важна.
Гладувам тихо. За да те заситя.
Недей да ме превръщаш в изкупление. ...
Всеки умира понякога... 🇧🇬
отиващ си от живота сложен.
без да бъде сред любимите хора,
оплаквайки душата му болна.
В живот погрешен, пазещ тайните днешни и ...
Сън 🇧🇬
и устните треперещи кървят
и кожата изсъхва бавно,
сякаш въглени от вътре я горят.
Ръцете са отпуснати надолу, ...
Объркана... 🇧🇬
Оглушава мрака на нощта.
Объркана, отчаяна и сама,
стоя на кръстопът в моята съдба...
Гръм след гръм - ...
Призрачен декор 🇧🇬
режисьорът без да знае,
се вмъкне някой призрак, сив и ексцентричен.
Сюжетът друг ще стане, героите ще се менят,
а призракът, дори и без да знае, ...
За теб.... 🇧🇬
моста от потъпкани съдби.
Пристъпвам аз по него боса,
не аз ги потъпках, помни.
Направих грешка, разбери, ...
самодива 🇧🇬
просто замълчи.
Слушай тишината,
усмихва ти се днес луната.
Вятър лекичко те гали, ...
В безвремието 🇧🇬
>
> Понякога изпускам влака, стоя сама съвсем накрая.
>
> На края на перона мрачен, съвсем във края на сезона, ...
Лесно е да се обича 🇧🇬
Добре, съгласна съм с това.
Сърцето, вярно, все в огън се превръща.
Дори и в момента е така.
Несподелена или споделена, ...
* * * 🇧🇬
Защо сега така ме дразниш?!
Защо ме караш да те искам
и със сладки думи да те наричам?!
Но как в сърцето ми се настани?! ...
Ти гониш 🇧🇬
Споделям от искреност... искаш... не искаш.
Тя, липсата моя... бе липса на хората.
(Спокойно говоря, недей да ми викаш).
Възхита ли? Да! Навести ме... не крия. ...